Изследователите са заключили, че семейни проблеми могат да се отразят негативно върху развитието на мозъка на детето.
Д-р Николай Уолш от Университета на Източна Англия в резултат от експериментите доказал, че у тинейджърите, които са имали проблеми в семейството до 11 години, се наблюдава намален малкия мозък, който е отговорен за усвояването на уменията, преодоляване на стреса, както и сензорно- моторния контрол. Намалената площ на малкия мозък може да доведе и до психични разстройства.

Психиатър дошъл при един мъдрец и го попитал:
– Как се справяш с неврозите?
– Аз се освобождавам от тях.
– Но как го правиш?
– Вместо да решавам проблема, унищожавам този, който го предизвиква.
– Как мога да убия своето его?
– Премести се от затвора на своите мисли в света на усещанията, – казал мъдрецът.

Фридрих II, кралят на Прусия, ценил разума и образованието, и съвсем оставил вярата в Бога. И вместо молитви към Бога се обръщал за помощ към френския философ Волтер.
– Божествени Волтер, помогни ни, – казвал той.
Но скоро кралят забелязал в своята страна силен упадък на морала, нравствеността и дисциплината. Тогава разбрал, че науката без вяра в Бога, дава печални резултати.
От Волтер краля също се разочаровал, защото се убедил, че той няма морални и нравствени устои. Обръщайки се към своя министър казал:
– Постарай се в най-скоро време бързо да въведеш християнството в страната или се махай.
Този министър бил ревностен изпълнител на заповедите на краля за борба с християнството преди това.
Християнството не е религия. Истинското християнство започва, когато приемем Христос.
Ако християнството, което сме приели и изповядаме, остане зад стените на молитвения дом, а не в останалите дни на седмицата на работното ни място, в училище, ако то не е въплътено в нас и не се проявява в ежедневния ни живот, то е лъжливо.

Разговарят две жени:
– Какъв мъж си избра само?! Погледни го по-добре. Виж го какъв е несимпатичен и неугледен. Защо ти се падна такава „неблагоприятна мисия“.
Другата жена леко се усмихнала и казала:
– Все някой трябва и за него да се ожени, да го приеме такъв какъвто, Бог го е създал. А защо да не бъда това аз?

Все пак, не винаги лицето и външния вид са решаващи при избора.

Княз Константин се намирал в отряда на генерал Розенберг. Въпреки заповедта на Суворов, Константин накарал Розенберг рисковано да премине реката.
Генерал Моро възползвайки се от несполучливата маневра на руските войски, внезапно атакувал. Разбил войските и ги обърнал в бягство.
Суворов бил ядосан. Той дълго време се чудел как да постъпи с Константин.
В началото искал да съобщи на императора за поведението на син му, но после се отказал.
Суворов поканил Константин при себе си. След половин час князът излязъл от кабинета му разстроен, почервенял и облян в сълзи.
От тогава Константин оказвал особено уважение към Суворов.