Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

 – Време е да се махам от компютъра, в противен случай мога гола да остана …
Тази дреха ще ни накара да се замислим, колко време прекарваме онлайн.
Изследователи от университета в Ню Йорк са показали умна рокля, която става прозрачна с нарастващата активност на нейния собственик в една глобална мрежа.
Преди да изложи интимните части от тялото, интелигентната рокля, започват да трепти.
Авторите на проекта описват x.pose кто преносимо устройство, което излага тялото на собственика си всеки път, когато той генерира трафик.
Колкото е повече трафика, толкова по-бързо се разсъблича потребителят. Създателите на x.pose казват, че тяхната цел е да покажат колко много време прекарваме онлайн, без дори да го осъзнаваме.
В реалния свят, ние можем съзнателно да контролираме кои части от телата ни да са достъпни за публично гледане. Интимните части на тялото, ние покриваме с дрехи.
В дигиталния свят, нямаме почти никакъв контрол над информацията, която преминава през различните услуги. Ние сме голи и уязвими в него.
Плата за роклята е изграден по метод на 3D-печат. Панел с променлива прозрачност се контролира от малък компютър, вграден в задната част на роклята. Компютърът непрекъснато следи активността на потребителя в интернет, като регистрира обема от данни, изпратени и получени.

Живял някога султан, когото хората почитали като най-мъдрият владетел. Веднъж синът му го попитал:
– От къде си почерпил великта си мъдрост? В кои книги я намери? Какви учители те насочиха към нея? Искам да стана твой истински наследник, не само по сан, но и по мъдрост.
– Сине мой, – казал султан, – аз съм чел същите книги, които ти сега четеш. Моите учители, днес обучават теб. Но това, което наричат мъдрост, аз получих от мравката, пеперудата и змията.
– Как стана това? Разкази ми, татко!
– Готвех се за поход срещу бунтовниците. Мислите ми бяха мрачни, а очите ми бяха забодени в земята. Не можех да избера война или мир. Войната изглеждаше необходима, но последствията от нея ме ужасяваха. И тогава видях една малка мравка, която се опитваше да влачи товар многократно превишаващ теглото ѝ. Тя не можеше да го придвижи, но не можеше и да се откъсне от него. Това продължи дълго време. Тогава си помислих: „Защо да занимавам себе си и народ си с тежки походи?“ И нямаше война.
Другия път, бях в съда. Съдиите бяха взели решение, но чакаха моята дума. Мислех да кажа, че не винаги съм съгласен със законите, но в този момент е правилно и справедливо. Изведнъж пеперуда трепна с криле, близо до прозореца и привлече вниманието ми. И аз не казах това, което мислех, а само промълвих: „Аз съм гост тук. Решавайте сами според закона“. И съдът реши съгласно закона, а не според моето желание. И тяхната присъда беше милостива.
Третия път убиец искаше да ми отнеме живота. Той ме чакаше в храстите на дворцовата градина, където аз всеки ден се разхождах. Изведнъж черна змия пропълзя в краката ми. Аз от страх извиках и стражите веднага дойдоха. Те тръгнаха да търсят змията, а намериха убиеца.
Истинската мъдрост, сине, не е в книгите. Истинската мъдрост търси помощ от Небето. Тази помоща е винаги близо до нас, тя трепти в небето, плъзга се по тревата … Нека само очите, ушите и сърцето ни да бъдат отворени за нея.

Казват, че той показвал пистолета на приятелите си и случайно стрелял. Куршумът попаднал в шията на Джина Лурдес. Момичето умряло в болницата.
Вече две години майката се срещала с убиеца на дъщеря си в съда. Преди едно от заседанията тя отишла до младият човек и го прегърнала. Всички наоколо останали изумени.
– В продължение на 20 години гледам човешки трагедии в тази зала, – казал съдията на окръжния съд на Маями Дейд Елън Сю Вензер, но никога не бих могъл да си представя, че майката на жертвата ще прегърне нейния убиец.
Тийнейджър, отговорен за смъртта на момичето шестнадесетгодишния Джордин Хоу бил потресен, когато майката на жертвата го прегърнала.
– Съжалявам, – казал той на жената, опитвайки да се справи със сълзите, които нахлули в очите му.
След жеста на прощение, майката на убитото момиче се съгласила да съдейства на Хоу да не бъде изпратен в затвора.
– Ние можем да помогнем на другите деца, – казала Гузман-Де Йесус на репортерите. – Освен това Хоу беше приятел на Джина и зная, че той не е искал да и стори зло.