Хората, страдащи от депресия, често казват, че възприемаме света в бледи цветове.
Оказало се, че това не е само психологически феномен, сивата окраска при депресия има физиологична основа.
Това заключение е направено от германски учени от Университета във Фрайбург, изследващи процесите в очите на пациентите с помощта на електроретинограма.
Те открили строга зависимост. Колкото са по-силни депресивните симптоми, толкова по-слабо ретината реагира на стимулацията от контрастни изображения.

Живял някога един мързелив момък. Той се скитал от място на място и нищо не му харесвало. В нищо не можел да изпита удоволствие.
„Какво е това удоволствие?“ – мислел си един ден той. И решил да иде да го потърси.
След известно време видял един селянин, който копаел.
– Дядо, можеш ли да ми кажеш в какво мога да намеря удоволствие? попитал го момакът.
– Зная това, – казал старецът, без да прекъсва работата си, – но ако говоря с теб, няма да мога си свърша работата.
– А ако аз работе вместо теб, ти ще можеш ли да ми кажеш тогава? предложил младежът.
– Добре.
Юношата взел лопатата и започнал да копае. Слънцето изгорило гърба му, тялото се покрило с пот, но той бил толкова нетърпелив, да узнае как да откриете удоволствието, че продължил да работи.
Старецът седнал под дървото и наблюдавал момъка. Минали час, два и старецът го повикал:
– Ей, момче, почини си малко!
Юношата хвърлил лопатата и седнал до стареца в прохладната сянка. Старецът предложил на младежа вода и той пил
– О, колко е хубаво!Това е цяло удоволствие! – неволно възкликнал момакът.
– Вярно е, – потвърдил старикът, – това е истинското удоволствие! Ако ти запонеш да се трудиш, ще започнеш да изпитваш удоволствие, от това, което правиш.

Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!

Всеки човек си има темперамент. Понякога ясно обусловените темпераменти се смесват в даден човек със своите характерни черти.
Как ще отличите един темперамент от друг?
Например по какво се отличава флегматика от холерика?

Е, погледнете малко от хумористична гледна точка, не бъдете толкова сериозни и мрачно задълбочени.
Флегматикът мисли, че 2+2=5 и е спокоен,

а холерикът е уверен, че 2+2=5, но нервничи.

Ел Пепе е наречен „най-бедният президент в света“, тъй като 90 процента от заплатата си на държавен глава той дава за благотворителност. Той е аскет, вегетарианец и бивш партизанин, член на бунтовническа единица, вдъхновен от идеите на кубинската революция. Както и по времето на Фидел, той е бил арестуван, явил се пред съда, но в крайна сметка спечели. По време на ареста получил шест огнестрелни рани.
И в продължение на много години си остава един от най-уважаваните политически лидери в Латинска Америка. Дори враговете му признават, че под негово ръководство лошо в страната е станало по-малко, а коефициентът на безработица – по-нисък.
Лидерите на страните от Латинска Америка са много по-различни от колегите си в Европа и Азия, те се различавт по своята харизма, екстравагантност и национален колорит.
На фона на латиноамерикански лидери разко се отличава президента на Уругвай Хосе Мухика Алберто Кардано! Или просто Пепе, както ласкаво го наричат уругвайците.
Мъдър, открит, добър човек, на вид като любящ дядо, той действително се явява лидер на своята нация и предизвиква искрено възхищение в чужденците.
В интервю с руски журналисти Хосе Мухика заявил, че е време да започнат да се грижи не само за бедните, а и за нещастните. Признал е, че политиците не винаги могат да решат тези проблеми на съвременното общество, като нещастие и самота.
В едно интервю Мухика казва: „Аз не знам дали ще може да направи хората щастливи, но ги призовавам да  не позволяват на себе си да се страхуваш от живота, младост … за да не се чувстват притиснати в ъгъла, остарели и изтощени, без да познават всичко красиво, което е в живота. Това е почти чудо!
В живота има и престъпността и наркотиците, които го развалят.  Трябва да се грижим за физическото си здраве и да пазим псикиката си.  Необходимо е да има достатъчно време, за работа, но трябва да се намери време и за живот, но не бива да се намесваме в живота на другите хора. Виждам, че днешните хора в общество живеят без надежда. Въпреки, че имаме достатъчно материални блага у нас, в големите градове самотта унищожава хората, наранява ги…. Самотните хора са много, а самотата е по-лоша от бедствие.“
Този мъдър човек има желание да достигне до това и следващото поколение и да им изкрещи: „Не позволявайте да ви ограбват живота!“ За да живее, човек трябва да работи. Ако не работи, на чия сметка ще живее? Животът на паразита не е достоен живот. Но не може да се живее само, за да се работи… Не трябва да се забравя за културта, за околнта среда. Ако заседнем в опустушителното насилие, съществуващо в областа на потреблението, ние ще погинем. Всичко това е залегнало в желанието и „мисията“ на Мухика.