Децата винаги знаят какво да отговорят особено, ако са „притиснати до стената“.
Намират се такива малки „шутове“, които за да излязат от неловкото положение, разсмиват околните.
Това е характерно за малка група или клас в училище. Нищо ново под слънцето…..
Учителката влиза недоволна в стаята и мъмри Димитър:
– Как може такова нещо?! Защо домашните ти ги пише все майка ти?
Упрека е насочен към Димитър, но нашият герой се прави на неразбиращ и угоднически казва:
– Ами какво да права,госпожо, като татко е все зает?…

Дълго се бе питала, какви грехове има и защо всички постоянно ѝ говорят за това. Свикнала бе да се смята за невинна жертва на обстоятелствата, на глупостта и жестокостта на хората. Сега осъзнаваше, че трябва да промени начина си на мислене и да признае, че и самата тя има вина за всичко.

Хората ѝ казваха, че всеки човек е бунтовник спрямо Бога и е повел война, която не може да спечели. Тя е напълно безсмислена. Като си помислеше и тя се нареждаше в числото на бунтовниците.

– Всички сме бунтовници, – каза тихо мъжът седнал до нея. –  Знам, че съм вършил много лоши неща, но се чудя такива като теб какво са направили, че да имат нужда от покаяние?

На небето блестеше луната като огромна тепсия. Нямаше нито едно облаче, но беше достатъчно тъмно, за да не могат да се различават лицата.

– Сигурно съм сторила нещо лошо. Не знам какво точно е грах, но трябва да е така.

Мъжът се размърда и заговори тихо, сякаш се боеше, че това, което ще каже ще разбие нещо крехко и нежно.

– Може би тук се има нещо друго в предвид, по-дълбоко, нещо като погрешна посока, сбъркан път … Тръгнал си нанякъде и не си сигурен дали това е истинския път. След известно време разбираш, че наистина си се объркал и че това не е вярната посока.В случая няма значение дали вървиш достатъчно бързо, но ако вървиш натам, където не трябва грешката ти се задълбочава.

– Може би човек трябва да спре и да намери правилния път, – размърда се момичето. – Разбираме ли накъде вървим или само се лутаме?

– Дори и да навиждаш целта, има кой да ти открие пътя и да те води. И тогава наистина няма да пропуснеш правилната посока ….

Хората, страдащи от депресия, често казват, че възприемаме света в бледи цветове.
Оказало се, че това не е само психологически феномен, сивата окраска при депресия има физиологична основа.
Това заключение е направено от германски учени от Университета във Фрайбург, изследващи процесите в очите на пациентите с помощта на електроретинограма.
Те открили строга зависимост. Колкото са по-силни депресивните симптоми, толкова по-слабо ретината реагира на стимулацията от контрастни изображения.

Живял някога един мързелив момък. Той се скитал от място на място и нищо не му харесвало. В нищо не можел да изпита удоволствие.
„Какво е това удоволствие?“ – мислел си един ден той. И решил да иде да го потърси.
След известно време видял един селянин, който копаел.
– Дядо, можеш ли да ми кажеш в какво мога да намеря удоволствие? попитал го момакът.
– Зная това, – казал старецът, без да прекъсва работата си, – но ако говоря с теб, няма да мога си свърша работата.
– А ако аз работе вместо теб, ти ще можеш ли да ми кажеш тогава? предложил младежът.
– Добре.
Юношата взел лопатата и започнал да копае. Слънцето изгорило гърба му, тялото се покрило с пот, но той бил толкова нетърпелив, да узнае как да откриете удоволствието, че продължил да работи.
Старецът седнал под дървото и наблюдавал момъка. Минали час, два и старецът го повикал:
– Ей, момче, почини си малко!
Юношата хвърлил лопатата и седнал до стареца в прохладната сянка. Старецът предложил на младежа вода и той пил
– О, колко е хубаво!Това е цяло удоволствие! – неволно възкликнал момакът.
– Вярно е, – потвърдил старикът, – това е истинското удоволствие! Ако ти запонеш да се трудиш, ще започнеш да изпитваш удоволствие, от това, което правиш.

Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!