През есента състоянието на Дора се влоши. Треската се засили и тя започна да отпада. Ники се опитваше да готви, да се грижи за сина им и да ходи на работа.

Веднъж Славка им дойде на гости, за да види Дора и  да ѝ предложи да се премести при нея на село. Там лекарят живеел на близо и много често ги посещавал. Е, Ники оставаше, защото ходеше на работа, но тя и детето можеха да заминат.

– Не искам да се разделям с Ники, – в очите на Дора проблесна страх от раздялата.

Когато Славка си тръгна, попита мъжа си, който я придружаваше:

– Защо според теб отказа?

– Това се нарича любов, въпреки че любовта не винаги е в твой интерес.

Славка го погледна изпитателно:

– Ти сигурно знаеш това по-добре.

Той беше оставил богатите си родители и се беше оженил за нея, бедното момиче, чийто родители едва свързваха двата края.

Месец по-късно, когато Славка и Дора бяха останали насаме, Дора сподели:

– Оказва се, че се иска повече сила и смелост, отколкото имам, но нищо не мога да направя. Лекарят забрани да се любим, но ние го правим. Ако не съм с него и не се грижа за дома, мога да го загубя.

С трезвия си селски реализъм Славка заключи:

– Може да е по-добре да го загубиш, иначе ще погубиш себе си.

След три седмици погребаха Дора.

Забелязали ли сте, че ако останете без храна за един промеждутък от време, започвате да се чувствате малко по-слаби? Ако това стане малко по-дълго, умът ви започва да се замайва. След още по-дълък период ставате раздразнителни. Ако продължавате да не се храните започнете да се чувствате сънливи.
Същото се отнася и за Божието Слово – храната за душата ви. В Библията се казва: „Човек не може да живее само с хляб, но и с всяко слово, което идва от устата на Бога“. Божието Слово е необходимо за душата така, както храна за тялото. Ако не храните душата си от Библията, започвате да се чувствате сънливи.
Може да се кажете: „Но аз ходя на църква всяка седмица.“ Ако единствената духовна храна можете да получите само в неделя, нищо чудно, че сте слаби, замаяни и раздразнителни!
С каквото нахраните умът си това ще излезе от него.  Ако сложите боклук в ума си – това е, което ще дойде в живота ви. Можете да сложите безсмислени неща, които изпълват времето ви или отрова, като насилие, порнография и всякакви зли неща, но можете да поставите и Словото на Бога.
Вярвате ли във всичко, което гледате по телевизията или чуете по радио? Вярвате ли всичко, което четете във вестниците и списанията? А вярвате ли във всичко, което казва Библията? Така че защо прекарвате повече време в слушане и четене на това, което не вярвате?
Знаете ли, че неделното издание на „New York Times“ съдържа повече думи, отколкото има в целия Нов Завет? И все пак, има хора, които сядат с „Ню Йорк Таймс“ в неделя сутринта и го прочитат от кора до кора, но те никога не съм чели през живота си Новия завет.
Какви са резултатите от запълването на ума със Словото на Бога? Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ Ако сте изпълнени с Божието Слово, вие ще изпитате свобода в сърцето си и ще докаже на света, че сте ученик на Исус Христос.
С какво искате да запълните ума си най-много? Телевизия? Книги? Интернет?
Какво искате да се проявява чрез вашите думи и действия? Как вашето хранене на душата допринася за това?
Какви практическите стъпки бихте предприели, за да запълните ума си повече с Божието Слово и по-малко с боклука на света?

Веднъж, когато Ерм се разхождал из полето, видял бряст и лоза и се замислил за плодовете от тях. От там минал един пастир и каза:
– Какво мислиш за тази лоза и бряста?
– Мисля, че те са подходящи един за друг.
И той казал на  Eрм:
– Тези две дървета представляват Божиите служители в по-дълбок смисъл. Лозата има плодове, а бряста е безплодно дърво. Но тази лоза не може да дава плодове, ако не се облегне на бряста. Ако лежи на земята, тя дава гнили плодове. Но ако лозата се увие около бряста, след това дава плод и за себе си и за бряст. Виждаш ли, че плодът на брястът дава не по-малко от лозата, дори много повече, отколкото лозата, тъй като лозата, която се обляга върху бряст и дава изобилен и добър плод, но ако лежи на земята, дава лош и малък плод. Това служи като урок за слугите на Бога, за бедните и богатите.
– По какъв начин? – Запитал Ерм. – Обясни ми.
– Богатият има много съкровища, но е беден за Господа. Забавлявайки се с богатството си, той се моли, но много малко на Господа и ако има някаква молитва, те е слаба и няма сила. Но когато богатите дадат на бедните това, от което се нуждаят, бедните се молят на Господ за богатите и Бог дава блага и на богатия, защото бедният е богати в молитва и молитвата му има голяма сила пред Господа. Богатият дава на бедния вярвайки, че Бог гледа него и на драго сърце и без съмнение дава всичко, грижи се, за да няма недостиг в нещо другия. Бедните благодарят на Бога за богатите, които щедро им дават. Така двмата заедно служат на Бога.
Хората си мислят, че бряста не дава плод. Те не знаят и не разбират, че във времена на суша бряста, с влага си подхранва лозата и лозата има постоянна влага. Тя дава двойно повече плодове и за себе си, и за бряста.  Така бедният молейки Господ за богатия, молитвата му се чува и се умножава богатството му, а богатите помагат на бедните и насърчават душите им. Тези и другите участват в добро дело. Така че, които вършат това, нама да бъдат оставени от Господа, но ще бъде записани в книгата на живота. Блажени са тези, които като богати чувстват, че са обогатени от Господа, защото aкo разбират това, те могат да направят нещо добро.

Бог благославя тези, които осъзнават нуждата си от Него.
Той няма нищо против да има мач по борба с вас, защото при борбата има контакт с вас. Това означава, че сте близо до Него, а не далеч и Той не е равнодушен към вас.
Какви проблемите имате в живота си точно сега? С децата, съпруга, финансите си или вашето здраве – това са само симптом. Вашата истинска борба е с Бога.
Каква е твоята борба с Бога? Вашият най-голям борба е, когато нещата не вървят по начина, по който ги искате или стават много по-бавно, отколкото ви се иска и тогава вземате нещата в свои ръце. Не чакате, не се доверявате на Бога, не се молите, не мислете, че Бог ще осигури вашите нужди, а бързате да получите.
Какъвто и да е проблемът в живота ви, той се свежда до две неща:
Ще се доверите ли на Бог да се погрижи за ситуацията?
Ще се покорите ли на Бога и ще направите ли правилното нещо, дори ако това не ви е много по вкуса?
Коренът на всички наши конфликти в живота е, че не искаме да сме отговорни за действията си. Искаме да бъдем като Бог. Затова Бог казва: „Добре, нека да идем навън и нека да се преборим – аз и ти, един срещу друг. Нека видим кой наистина владее положението“.
Обичам аналогията с борба, тъй като целта на борба е да притиснеш другия на тепиха. Откъде знаете, когато сте спечелили? Когато ви кажат: „Отказвам се“.
Бог чака да кажете, че ще се борите със себе си толкова дълго, колкото е необходимо, за да разберете същността на нещата.
Защо ни е трудно да дадем контрола за проблемите си на Бога? Какво ни пречи да кажем: „Предавам се“?
Какви промени могат да се направят, така че да се забавят нещата, чакайки Бога, давайки му шанс да работят за наше добро, вместо да вземем нещата в свои ръце?

Когато съпругът ми шофира, често е склонен да се разсейва лесно. Постоянно му напомням: „Внимавай, гледай пътя!“ Когато човек е разсеян може да изпусне отбивката за селището, за което е тръгнал.
Някои от нас имат духовен ориентир. Когато се разсейваме духовно, губим Господа от поглед. Някои от нас са започнали по пътя към възстановяването, но все още тънем в мъката, вината, срама, навиците и болките си, а това ни пречи да се върнем обратно и да вземем правилната посока.
Спомни си как Петър  ходеше по водата? Докато той държеше погледа си върху Исус, правеше невъзможното. Но когато отклони очи от Исус и погледна надолу към водата, потъна. Причината, поради която някои от нас потъват днес е, че гледаме към проблема и обстоятелствата. Погледнете към Господа!
В продължение на векове моряците използвали полярната звезда за ориентир. Те биха могли да се движите на базата на нещо непроменящо се в живота им.
Ние също имате нужда от нещо, което не се променя в живота ни. Това изключва човешко същество, защото хората се променят. Трябва да има нещо, което не се променя. Разбира се, тези дни ние не се нуждаем от Полярната звезда, защото имаме GPS. Тъй като това устройство е свързано със сателит с неизменна отправна точка, тогава можем да разберем къде сме, къде трябва да отидем и как да стигнем до там.
Всеки се нуждае от GPS за цялия си живот. И това е Исус Христос! Докато всичко останало около вас се променя, Христос винаги ще ви бъде един и същ. Това е нашият фокус: „… трябва да държим очите си на Исус, който ни води и прави нашата вяра пълна“.