Нищо не може да замени това очарование, което изпитваш при четенето. Това е едно чудесно преживяване, ефикасно лекарство за меланхолията.
Потапяйки се в четенето имаш чувство, че разговаряш с някого и помежду си споделяте интересни неща. Наслаждаваш се на съзвучието, удивяваш се на новите мисли, които не са ти идвали наум. Жадно поглъщаш новото.
Това общение с книгата спира времето и обсебва цялото пространство. То ви очарова.
Четенето, това усещане не може да се сравни с нищо друго, нито с киното, нито с компютърните игри, нито с Интернет. Защото четенето включва ума, сетивата и чувствата ти, а тялото през това време бездейства.
Четенето е като любовта. Ти се гмурваш в историята, външния свят се изключва, а тревогите остават на втори план.
Оставате само вие, книгата и ти. Кой знае, може би за това четенето е по-малко популярно. Да четеш това е енергоемко, това е риск, защото юздите преминат в други ръце и най-важното ти не знаеш как ще завърши историята. Но, въпреки всичко, това е едно голямо и невероятно приключение, от което човек трудно може да се откаже.
Разбира се четенето не е лекарство, то не може да премахне причините за синините и нараняванията, нито да реши непреодолимите предизвикателства в живота. Но дори и любовта не е гаранция за безоблачен живот.
Четенето е като пристанище или убежище, където можеш да починеш преди новите битки в реалността.

Той беше едър и як мъж. Вечно усмихнат и доброжелателен. Но станеше ли въпрос за дъщеря му, нямаше по-съвършено същество от нея.

Николов много се гордееше със своето червенокосо луничаво момиченце. Разказваше какви ли не истории за нея.

Например, как не можела да стигне мивката, но горещо желаела да помогне на майка си, да измие съдовете. И той добрият великан повдигаше това съвършено мъниче, да извърши замисленото.

Николов не спираше да хвали дъщеря си. Скоро го чуха да разказва за нейната голяма щедрост.

Майка ѝ заминала в съседния град за няколко дни. Малката лудетина направила кекс и почерпила съседите от името на майка си. Добрите хора не могли да ѝ откажат.

Но Николов никога не разказваше, как съвършената му дъщеричка с един голям камък строши стъклото на големия прозорец в стаята на съседите. Нито, че в разгара на лятото това прекрасно червенокосо момиченце разряза всичките дини на дядо си, в някаква игра измислена от нея. Където главната  героиня беше, разбира се , тя. А трябваше да се пребори с дракони и змейове, джуджета и великани изпречили се на пътя ѝ. И в тези войни се проля много кръв, но не на измислените герой, а динения сок от „победените“ дини.

За него тя беше и ще си остане съвършената дъщеря.

Знам, че в човек не всичко е добро или лошо, защото ние хората сме странна комбинация от двете. По-важно е, кое ще надделее в живота ни?!

Физическото пространство или дадено място могат силно да повлияят за задържане на информация в паметта.
Изследователи са показали, че паметта значително може да се подобри, ако се пресъздадат условията, при които е получена информацията.
Ето защо свидетели се водят на местопрестълението или ги молят да си спомнят физическите характеристики на външната обстановка.
Професор Алан Бедели е доказал, че водолазите най-добре си спомнят експерименталната информация, която са получили под водата, когато отнова са се оказали под водата.
Учените говорят за памет „зависеща от състоянието“, имайки впредвид психическото състояние на човека при формирането на спомените.
Спомнянето наинформация е много лесно, когато човек се връща в същото състояние, което е бил. Мястото или дадена обстановка могат да повлияят на нашето настроение. Физическото възвръщане на мястото може да се окаже двойно по-ефективно, тъй като ви помага да се „върнете“ в предишното си емоционално състояние.

Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.

Връщаше се от Ню Йорк, където беше преподавал в тамошния университет. Сиви облачета надничаха през илюминаторите, но той не им обръщаше внимание. Мислите му бяха върху любимото му занимание, за което отделяше много малко време напоследък.

Изведнъж седалката се разтресе и хората се олюляха наоколо. Едва сега забеляза загрижените им лица.

Чу се мъжки глас по уредбата, навярно това беше пилотът. Той съобщи:

– Имаме повреда в единият двигател ……. може да се наложи аварийно кацане.

Мислеше си, че е близо вече до летището, което обуславяше края на пътуването му, но уви …..не.

Жената, която седеше до него много се изплаши. Четиридесет годишна съвсем обикновена на вид, с нищо не привличаща погледа. Смътно си спомни, че по едно време му бе разказвала за работата и съпруга си или нещо от този род, но той само кимаше, а мислеше за съвсем друго.

Когато самолетът силно се наклони, надписът за пристягане на коланите започна да свети настойчиво. Жената в уплахата си го хвана за рамото.

Той също се изплаши. Единствената му мисъл беше, че иска да остане жив след всичко това. Изпадна във паника, когато жената го стисна по-силно за рамото той я изблъска от себе си.

Странно, винаги е смятал, че в критична ситуация инстинктивно ще прояви смелост и ще помага на другите. Но действителността беше много по-различна.

Няколко минути по-късно кацнаха благополучно. Жената не искаше да го погледне. Извърна се настрани и заплака. Не му позволи да ѝ помогне с багажа. Не желаеше да го види.

Лицето му беше мрачно и навъсеното, то явно показваше какво чувстваше в момента.

Как щеше да разкаже на жена си за станалото? Тя и без това го смята за егоист, за човек, който изобщо не му пука за другите.

Колкото и да се напъваше да се представя добре, в критичната ситуация се провали. Трябва да направи нещо, дълбоко в сърцето си той съвсем не се смяташе за егоист.

Взе чантата си и се отправи към към аерогарата. Тълпата го погълна и той забрави за случилото се.