Не се благодари само веднъж в живота или на празник, само защото е наречен празник на благодарността. Това трябва да бъде навик на всеки човек. Колкото по-дълбоко разбираме Божията любов, толкова по-благодарни започваме да ставаме.
Можем да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, защото Бог е в контрол. Той може да отдели доброто от злото. Може да обърне глупавите ни грешки, които правим, в нещо важно за нас и другите. Без значение какво ще се случи, Бог няма да спре да ни обича. Има стотици неща, за да бъдем благодарни при всякакви обстоятелства, дори когато обстоятелствата не ни изглеждат добри.
Благодарността винаги изгражда по-дълбоки връзки между нас и други хора, и между нас и Бога.
Ако искате да бъде по-близо до някой, започнете да му благодарите. Напиши му малки бележки за насърчение.
Библията ни казва: „насърчавайте се един друг и се изграждайте едни други“. Като насърчаваме другите, ще открием, че Бог изгражда в живота ни, дълбоки взаимоотношения с Него и останалите хора.

Нека малко да поговорим за модата. Не е тайна, че някой жени по един или друг начин се интересуват от мода.
Четат лъскави списания, гледат предавания за модата и стила, копират образите на звездите, обсъждат с приятелките си, ходят по магазините.
Много е хубаво, когато хората искат да изглеждат красиво и отделят много време за външността си
Много жени следват сляпо модните тенденции, стараят се по всякакъв начин да прибавят към своя гардероб някоя от ултрамодерните вещи, без да се съобразяват с особеностите на своята фигура, възраст и други фактори.
Те не се замислят над това, че не всичко, което е модно е обезателно красиво.
Например, много жвни се подвеждат от неизмената популярност на някои тенденции от последните години, които не само не ги правят по-красиви, според мнението на мъжете, а ги лишават от сексуалността и привлекателността им.

Много хора вярват, че електромагнитните вълни, излъчвани от всички видове електронни устройства, лошо влияят на организма, те причиняват болка и различни заболявания. Синдромът на електромагнитна свръхчувствителност (SEG) е наричено заболяването свързано с тези явления.
Но дали то съществува в действителност?
Повече от 3 милиона души вярват, че те страдат от свръхчувствителност, заради това, че при тях се появява алергии към микровълнови печки и радиовълни, които излъчват електронни устройства: мобилни телефони, телевизори, компютри и дори WiFi-рутери.
Такива устройства са източници на нейонизиращи радиационни излъчвания, които имат твърде ниска честота, за да причинят вреда на човек. Въпреки това, на хората страдащи от SEG им се приписват симптоми при облъчване на ниско ниво като главоболие, сънливост, гадене, дори усложнения при дишане и парализа. Въпреки това, те се опасяват, че радиацията може да причини рак и психични разстройства.
Здравните организации в САЩ, Великобритания и Европа твърдят, че до сега не са могли да докажат връзката между електромагнитните вълни на технически устройства и изброените симптоми.

Ако понякога малко се нараните, опитайте да погледнете на повредената част с обърнат бинокъл. Ще забележите, че болката ще намалее.
Учени от Оксфордския университет провели експеримент, който доказа, че ако се вгледате в контузената ръка от далечния край на бинокъла, той визуално намалява размера на ръката, както болката и подуването.
Какъв е изводът?
Дори нашите чувства и усещания за болка,огорчение, беда, напаст, гибел, ….. зависят от начина, по който гледаме на тях и  как ги възприемаме.

Телефонът изъня. Николина се надигна от стола и затътри краката си към коридора. Вдигна слушалката и задъхано каза:

– Да!

Отсреща звънтеше веселия смях на дъщеря ѝ.

– Здравей, мамо, как си?

– Добре! Нещо си много весела?!

– Тъкмо приказваме с приятелката си за тебе.

– И какво толкова ме коментирате?

– Навярно си чула изказването: „Да не строят къщи и да не ходят по ресторантите, тогава ще имат,,,,,,“

– Някои хора, не осъзнават на какво дередже е народа и как едва смогва да свърже двата края, – въздъхна Николина.

– Та разправям на Диди как си ходила на ресторант. А тя ме погледна озадачено и попита:“ И тя ли? Е щом могат да си го позволят!“ Но, когато ѝ казах, че тази година си ходила само два пъти на ресторант, единият за кръщене, а другия за помен, прихнахме да се смеем и не можем да спрем.

Николина неволно се засмя на слушалката, изглежда смехът на двете момичета я бе заразил и нея. Гледаще през прозореца свъсеното небе и дърветата с престарелите си вече окъсани премени и чуваше гласа на дъщеря си:

– Та аз това казвам на мама, да спре да ходи по тия ресторанти….

И нова вълна смях заля телефоната слушалка. Такъв е животът, като не можем нищо да направим, поне можем да се посмеем , макар и до сълзи….