Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

Един ден съпруг и съпруга решили да не отварят вратата на никого.
На сутринта били събудени от звънене на вратата. Погледнали и видели, че са родителите на мъжа, но не им отворили.
След известно време отново се позвъняло. Този път били родителите на жената. Те пак нямало да им отворят, но жената се разплакала, мъжът я съжалил и отворил вратата.
Минало време. Родили им се четирима сина, а на петия дъщеря. Мъжът дал голямо угощение и бил много щастлив. Приятелите му го попитали:
– Защо толкова много се радваш? По-рано, когато се раждаха синовете ти, не беше толкова щастлив.
Той се усмихнал и казал:
– Роди се тази, която ще ми отвори вратата!

Настрадин работел в градината. От ранна утрин засаждал разсад. Същата вечер, когато небето започнало да избледнява, той изведнъж замръзнал на място за миг.
След това се втурнал обратно в градината и започнал да вади всичко насадено през деня и го слагал в една голяма торба.
Съседите, които минавали от там, го попитали:
– Какво правиш? Какво се е случило?
– Нищо! Току-що  разбрах нещо, твърде късно, но по-добре късно отколкото никога. Всичко, което ми принадлежи трябва да държа под око, най-добре е у дома.

Веднъж един учител разговарял с епископ. Той му казал:
– Вярващите имат вродена склоност към жестокост.
– Как да разбирам това? – попитал един учениците, когато епископа си отишъл.
– Те с лекота жертват човека заради достигане на целите и това е следствие от техния фанатизъм, – казал учителят.

В едно село живял един старец. Той носел обикновени дрехи и никога не стоял без работа. Зеленчуковата градина ще прекопае, ще почисти обора, ще помете двора, дърва ще събере……
Той имал трима сина. Живели бедно, но в мир и съгласие. Синовете помагали на баща си във всичко, но някъде дълбоко в тях се таяла болката, че те са млади, работят най-тежката работа, а живеят бедно. Но те не могли да противоречат на баща си. Той ги учел на скромност, да са доволни и в малкото и да виждат радост и в обикновените неща.
Дошло време и старецът се приготвил да напусне този свят. Събрал синовете си и им дал по една торба жълтици, които дълго време събирал за тях и отново им напомнил,, че не трябва да ламтят за много, а да са доволни и от малкото, което имат.
Синовете виждайки, че баща им умира, вместо тъга в тях изплувала черна злоба, която бавно и постепенно зреела през всичките години до сега.
Синовете погребали баща си и се отправили на път за „приключения“.
Единият от тях бил нападнат в гората от разбойници, които му взели всичко. Когато изтичала кръвта от нанесените му рани, той си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Вторият отишъл в кръчмата и започнал да пие до самозабрава. Умирайки, той също си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
По-малкият син се пристрастил към игрите и загубил всичко, което имал. Замръзнал и гладен той си спомнил също думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Ако бяха послушали баща си, щяха да преумножат това, което имаха.