Един човек публично обиди мъдрец :
– Ти си безбожник! Ти си пияница! По скоро крадец! ………
В отговор на това мъдрият човек само се усмихнал. Добре облечен младеж, наблюдавайки тази сцена, изумен попита:
– Как можеш да търпиш такива оскърбления? Нима не ти е обидно?
Мъдрецът се обърна към младия човек и каза:
– Ако искаш да узнаеш моята тайна, ела с мен.
Мъдрецът заведе младежа в един прашен килер. Запали една треска. Порови се в един сандък. Намери окъсан, мръсен, стар халат и го хвърли на младежа, като му каза:
– Примери тоя, той ти пасва точно.
Младия човек се възмути:
– Защо трябва да обличам тези мръсни парцали? Виждаш, че съм облечен прилично. Облеклото ми е доста добро. Да не си полудял?
И хвърли дрипата обратно.
– Обърни внимание, – каза мъдрецът, – на причината поради, която не пожела да се облечеш с тези дрипи. Така и аз не поисках да приема тези мръсни думи, които ми предложи този човек. Можеш ли да се обидиш, когато осъзнаеш, че това е като дрипа, която е свалена от чужди рамене и ти я хвърлят, за да се „премениш“? Никой не ти забранява да „опиташ“ оскърбленията на някой, дори да ги поносиш, ако се окаже, че не притежаваш свои собствени дрехи.

Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..

Имало един цар, който се смятал за бог и никой не смеел да му каже, че не е. Той имал умен и хитър везир, който един ден му казал:
– Щом си бог позволи ми да стана ангел при тебе.
И царят му позволил да стане негов ангел. Минало време. Царят казал на своя „ангел“:
– Нека да направим чудо.
Везирът отговорил:
– Ако ме послушате, ще ви помогна да направите забележително чудо.
Царят се вслушал в него.
Везирът заповядал да изнесат всичко от царския палат и да го напълнят с оборски тор, овчи и кравешки черва, след което заключил вратата.
Било лято. Минали десет дни. На единадесетия ден отишли да видят сътвореното чудо.
Отворили вратата и какво да видят?! Всичко било пълно с червеи, личинки и торни бръмбари. А вътре се усещало нетърпимо зловоние.
Царят се обърнал към везира:
– Какво е това чудо?
Везирът казал:
– За такъв бог, като теб и такъв ангел като мен, даже това е велико чудо, по-големи чудеса от това не можем да направим.

Орел полетял от високата скала, насочил се към едно стадо и грабнал едно агне от него.
Завидяла му враната и решила да направи същото.
Със силно грачене се насочила към стадото и се хвърлила към един овен. Заплела ноктите си в руното му, не могла да се издигне и запляскала с крила.
Овчарят като я видял, разбрал какво става. Изтичал и я хванал. Подрязал й крилата, а вечерта я отнесъл на децата си.
Децата попитали:
– Каква е тази птица?
Овчарят казал:
– Това е врана, която се мисли за орел.
Съперничество с хора, които ви превъзхождат, към нищо няма да доведе. А неуспехът предизвиква само смях.

На вратата на един човек почукала фея, изпълняваща желания.
– Ще изпълня всичките ти желания, – казала тя.
– Защо дойде точно при мен? – изненадал се човекът.
– Отдавна те наблюдавам и знам, че ме търсиш. Ти искаш в живота ти всичко да се получава лесно, без препятствия, борби и усилия, нали?
– Да,  – съгласил се човекът. –  Много се радвам, че дойде в живота ми, когато нищо не върви, както трябва.
– Забрави за всички неуспехи и препятствия. Ще махна само един път с пръчката и всички твои желания ще се изпълнят.
Зарадвал се човекът. От този момент живото му се подобрил. Всички проблеми били решени и той се наслаждавал на живота Всичко се получавало леко, без усилие, както си мечтаел преди.
Но веднъж всичко се изменило. Препятствията и неуспехите отново се натрупали върху него. Той не успявал да се справи с едни проблеми, когато го налитали други. Така продължило дълго време
– Защо стана така? Това не е живот, а наказание. Защо ми изпращаш неуспехи и проблеми? – викал човекът към Бога.
– Аз нищо не съм ти изпратил, – отговорил му Бог, – Сега ти преминаваш през тези изпитания, които феята премина с едно махване на вълшебната пръчка. Те много се натрупаха през изминалите години, за това сега ти е толкова трудно.