Един учител обичал да казва:
– Няма значение какво прави човек, а това какво позволява да се случи.
Един от учениците му не могъл да разбере казаното, за това учителят му разказал следната история:
Живял някога един еднокрак дракон. Един ден срещнал стоножка и я попитал:
– Как управляваш толкова много крака? Аз, например, мога да ръководя само един.
– Да ти кажа честно, – казала стоножката, – аз съвсем не ги контролирам…

Голяма морска вълна изхвърлила костенурка на брега. Тя искала отново да се върне в морето, но случайно попаднала в един кладенец. Там живеела една жаба.
Жабата попитала костенурката:
– Коя си ти и от къде идваш?
– Аз съм костенурка и живея в морето.
– А колко е голямо морето ти? Има ли една трета от моя кладенец?
– Повече, – казала костенурката.
– Колко ….. две трети ли от моя кладенец?
– Много повече.
– Колкото моя кладенец?
– Как да ти обясня? – казала костенурката. – Ти всичко измерваш спрямо твоя кладенец, а морето е много голямо. Можеш да плуваш в него цяла година и да не стигнеш средата му!
– Как може твоето море да е по-голямо от моя кладенец? – възмутила се жабата. – Вижда се, че само прехвалваш морето си и ме лъжеш.

В древни времена в Япония са използвали фенери направени от бамбук, а вътре слагали запалена свещ.
Един слепец отишъл на гости на свой приятел. Окъснял и приятелят му предложил фенер, за да се прибере в къщи.
– На мен фенер не ми е нужен, – казал слепецът, – светлината и тъмнината са еднакви за мен.
– Зная, че не ти е нужен фенер, за да виждаш пътя, – казал приятелят му, – но ако тръгнеш без фенер, някой може да се блъсне в теб. По-добре го вземи.
Слепият тръгнал с фенера. Повървял малко, но някакъв човек се блъснал в него.
– Гледай къде вървиш! – извикал му слепецът. – Не видя ли фенера?
– Приятелю, той е изгаснал, – казал му другият.

Да, всеки притежава сърце в своите гърди, ала когато то е празно – без вяра, то каква полза от него!

На широката поляна растяла зелена трева. По нея минал юноша. Когато се обърнал той забелязал, че в тревата са останали следите му. Това много го зарадвало.
Срещу юношата вървял старец. Той го попитал:
– На какво толкова се радваш?
– Вижте, след мен в тревата остават следите. Поляната е голяма. Трева расте навсякъде, но в този край личи къде съм минал, – казал възторжено младежът.
– Това е забележимо само за теб, – засмял се старецът. – Ще мине време, тревата ще се изправи и никой няма да знае, къде си минал. Дори ако се върнеш и потърсиш следите си, едва ли ще ги откриеш.
– А нима на вас не ви е интересно, кога за последен път сте преминавали през тази поляна? – попитал юношата.
– Не, не ми е интересно, – отговорил старецът. – През тази поляна минавам за шести път. И всеки път си избирам посока, която на мен ми хареса. Никога не се оглеждам за следите, които остават след мен. Това е напълно безполезно. И без това след време те на цяло изчезват….

Един ден един уважаван човек посетил Соломон, който се наслаждавал на движението на рибките в езерото.
– Царю, аз съм много объркан! Всеки мой ден прилича на предишния, не различавам залеза от изгрева и се чувствам нещастен.
Соломон се замислил и казал:
– Много хора биха искали да са на твое място, да имат твоите доходи, твоите градини и богатства. За какво мечтаеш?
Човекът казал:
– Първо исках да се освободя от робството. После исках търговията да ми носи много печалба. А сега за нищо не мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек без мечти е като тези риби, които плават в езерото. За тях дните са едни и същи и те не очакват да се случи нещо интересно в живота им. За разлика от рибите, ти сам си се затворил в своето езеро. Ако нямаш цели в живота, ще се движиш безцелно и когато дойде време да умреш, ще разбереш, че напразно си живял. Ако имаш цел това ще те изпълва с ентусиазъм и страст за цял живот.
– Означавали това, че ако достигна една цел, трябва да си поставя друга, която да преследвам, – попитал човекът, – за да бъда щастлив?
– Да, – казал царят.