Живял някога мъдрец. Той учел учениците си:

– Хората се оскърбяват от три неща. Те могат да кажат, че си глупава, могат да те нарекат роб или бездарник, без никакъв талант.

– Ако това се случи с нас, какво да правим? – попитал най-нетърпеливият от учениците.

– Тогава си спомнете простата истина, – казал мъдрецът. – Само глупак, може да нарече друг глупак. Само роб, търси роб в другия. Само посредствеността оправдава чуждото безумие, защото не го разбира.

Един ловец на змии се сприятелил с отровна змия. Той не се разделял с нея. Те била увита около врата му.

Ловецът на змии обичал да побъбри с някой, но всички го отбягвали, когато видели какво се е увило около врата му.

– Никой не ме разбира, – оплаквал се ловецът на любимката си. – Даже не искат да разговарят с мен. Хората не знаят как да се обичат и да се отнася по човешки един от друг.

Неговият разговор със змията чул един негов познат. Като се стараел да бъде по-далече от ловеца, той му извикал:

– Ей, ти, махни змията от себе си и тогава никой няма да бяга от теб. Именно това е по „човешки“ от твоя страна. Едва тогава ще разбереш, че хората не са виновни.

Отдалечете се от лошите си навици и ще бъде по-близо до Бога и хората.

Веднъж на лекция по социалните проблеми професорът повдигнал една книга и казал:

– Тази книга е червена.

– Не, – казали студентите.

– Да, тя е червена, – настоял професорът.

– Това не е вярно, – не отстъпвали студентите.

Тогава професорът обърнал книгата. Всички студенти видели, че горната обложка наистина е червена.

– Не казвайте на някого, – каза професорът, – че той не е прав, докато не погледнете ситуацията от неговата гледна точка.

Живял някога един гълъб, който постояно сменял гнездото си. Той не можел да понася неприятния и остър мирис, който се излъчвал от тези гнезда.

Веднъж той се оплакал за това на един стар и по-опитен гълъб. Той го изслушал и му казал:

– Обърни внимание на това, че ти постоянно сменяш гнездото си. Тази миризма, която те прогонва от гнездото, не идва от него, а от теб.

Един старец живеел на планината в една пещера с петте си ученика. Наближавал празник. Те седнали да похапнат, но имали малко сух хляб и няколко плода.

– Ако ние сме смирени и истинни чада на Бога, – казал старецът, – то нека всеки от вас се помоли за храна, която иска да вкуси на празника.

Учениците смятали, че те са недостойни за тази благодат и накарали старецът да се помоли за всички и той се съгласил със радост.

Когато молитвата му свършила, в пещерата се появил непознат мъж.

– Идвам от далече, – казал той. – Родил съм се в пустинята.

Мъжът донесъл храна, за която братята никога не били чували. Имало грозде, нарове, смокини, орехи и неща, които по това време няма от къде да се вземат, медна пита, стомна с прясно мляко, както и 10 пресни хляба.

– Това ви изпраща един знатен и богат човек, – казал мъжът и си тръгнал.

Братята били смаяни от подаръците и си казали:

– Това наистина е изпратено от Бога.