От двете страни на един прекрасен хълм се изкачвали поет и математик… Те се срещнали на въра на хълма. Поетът държал в ръката си изключително красива кристална ваза. Изведнъж поетът отдръпнал ръката си от нея и ….. тя увиснала във въздуха.
Математикът погледнал вазата, спомнил си закона за земното привличане ….вазата паднала…. и се разбила на парчета.
Поетът тъжно гледал останките от вазата, но си спомнил, колко красива е била …. и изведнъж вазата отново увиснала във въздуха….
Математикът казал:
– Аз зная как се чувстваш….
А поетът отговорил:
– А аз имам чувството, че ти знаеш…..

Един човек отишъл в парка. Всичко наоколо било красиво, чисто и подредено. Изведнъж очите му попаднали на полянка, където предния ден е имало пикник. Наоколо имало разхвърляни хартии, бутилки и консервени кутии. Настроението му се влошило и той се насочил към изхода на парка, като решил повече да не стъпва тук.
В същия ден в парка дошъл и друг човек. Той също видял обезобразената поляна, но решил да не й обръща внимание и продължил  по-нататък. Избрал си хубава поляна разположил се на нея и започнал да се възхищава на заобикалящата го красота, а вечерта се прибрал щастлив.
В парка дошъл и друг посетител. Той също видял разхвърляните остатъци от пикника. Това не му харесало.За разлика от другите двама, които видели това място, той тръгнал към тази поляна и започнал да събира разпръснатите хартийки, бутилки, ….и ги слагал в кофите за боклук.
Повечето хора минаващи от там виждали един добре облечен човек там как събира и изхвърля боклука от поляната и отминавали, но имало и други, които, спирали и започвали да му помагат. Нещо ги сближавало и те ставали много по-близки.
Най-интересното е, че много от децата се откъсвали от придружаващите ги родители и с желания се включвали в почистването. След час поляната не била същата, минаващите преди край нея едва ли ще я познаят.
Хората участващи в почистването седнали на нея и се наслаждавали на красотата на природата, на чистотата, общението по между си и радостта от извършената работа. Този ден всички те се прибрали в домовете си като приятели, с изпълнени сърца от любов.
Няма значение, че те били от различни крайща на града, но сърцата им били свързани в едно, Какво от това, че никой не забелязвал тези цветя и тази красота, важното е, че те ги „видели“ и „почистили“, за да ги видят и другите.

Веднъж един учител казал на учениците си:
– Животът прилича на автомобил,
Всички били озадачени от такова изказване, но зачакали с нетърпение обяснението.
– С колата можеш да стигнеш до върха, – казал най-накрая учителя.
Един от новите ученици добавил:
– Но често хората попадат под колелата на колата, като са си позволили малко да повървят. А после всички обвиняват автомобила

Една вечер малко преди зазоряване цар Шапур лежал в леглото си. Тогава чул спора на часовоите. Един от тях казал:
– Няма по силно в света от моя цар.
Друг твърдял:
– В света най-силно е виното.
А трети казал:
– Няма по-силно нещо в света от жената.
На сутринта царя събрал своите министри и ги попитал:
– Според вас кое е най-силно на света царя, виното или жената?
След дълъг спор, той сам си отговорил:
– Царят понякога губи властта си, влиянието на виното е само за няколко часа, а жената…. Няма човек по-мъдър от Соломон, по-силен от Самсон, по-близко до Бога от Давид, но и тримата се съблазниха от жена.

Веднъж трима ученици дошли при един известен мъдрец с молба да им помогне да намерят истината.
Той ги завел в градината си. Избрал един сух клон и започнал да отчупва най-високо разположените съцветия в лехата. След това той казал:
– Този от вас, който съумее да обясни правилно смисъла на моето действие, ще стане мой ученик.
– Ти ни показа, че хората, които си въобразяват, че знаят повече от другите, трябва да се смирят, – след като помислил, казал първият.
– Ти ни показа, че нещата красиви на външен вид, могат да се окажат незначителни сами по себе си, – отговорил втория.
– Аз разбрах, че мъртвото затворено знание, може да причини вреда, на това, което е живо, отзовал се третия.
Мъдрецът заключил накрая:
– Ще ви взема и тримата за мои ученици, защото знанието е разделено между вас. Нито един от вас не знае всичко, но това, което имате, не е пълно. Всичко това, което каза всеки от вас е вярно.