Божието име Елохим се приема като Неговото естество да съди, а Яхве – да раздава милост. Съчетанието на двете имена при сътворението на света може да се обясни така.
Имало един цар, който имал много съдове. Той казал:
– Ако сложа гореща вода ще се пропукат, ако сложа ледена вода ще се свият.
Какво направил царят?
Смесил горещата вода със студената, налял съдовете със сместа и те издържали.
За това така казва и Всевишния:
– Ако създам света само по милост, греховете ще се увеличат, а ако го създам  като съблюдавам само справедливостта, как ще оцелее? Аз ще го създам чрез двете, за да пребъде.

Една римска дама се обърнала към един равин:
– Твоя Бог привлича при Себе Си, когото Той хареса и не зачита справедливостта.
Равинът поставил пред нея кошница със смокини и тя си взела от най-хубавите. Тогава равинът казал:
– Ти знаеш как да направиш мъдър избор, а защо твърдиш, че Всевишния не знае? Той избира и привлича  към Себе Си онези, чийто сърца са чисти и отзивчиви, а когато го следват вършат добри дела.

-Ти твърдиш, че Бог знае какво ще се случи?
– Разбира се
– Тогава защо четем в Писанията: „И разкая се Господ, за дето бе създал човека на земята и се огорчи в сърцето си“.
– Случвало ли се е да ти се роди син?
– Да.
– И какво направи ти при раждането му?
– Зарадвах се и споделих радостта с другите.
-А знаеш ли, че ще дойде време, когато той ще умре?
– Така е, но нека се радваме в дни на радост и да скърбим в дни на скръб.
– Така е боло и с Всевишния. Бог много е скърбял за участта на Земята, преди да изпрати потоп върху нея.

Един строител издигнал град с вътрешни зали подземия и канали. След време го избрали за събирач на данъците. Когато жителите на града скрили богатствата си в тайниците си, той им казал:
– Аз съградих тези тайници, как ще скриете имота си от мен?
Горко на онзи, който мисли да се скрие в дълбините, за да опази кроежите си от Господа, който върши делата си на тъмно и си казва:
– Кой ще ме види? Кой ще узнае за това?
Бог не е далеч от нас, взорът Му е постоянно върху човеците.

Невъзможността за бягство от Божието присъствие най-добре е илюстрирано от разговора на равина Йосе и една благородна римлянка. Тя му казала:
– Моя бог е по-велик от твоя, защото когато твоя Бог се яви пред Моисей в горящата къпина, той закри лицето си, но когато видя змията, която е моя бог, той избяга от нея.
Равинът отвърнал:
– Когато нашият Бог се изяви пред Моисей в горящата къпина, той нямаше къде да се скрие, понеже Той е навсякъде, а що се отнася до змията, която е твоя бог, човек трябва да отстъпи две или три крачки и ще избяга от нея.