Човек не е определен да живее сам, а като част от общност. Той е единица от цялото човечество и оттук произтичат многобройните му задължения във взаимоотношенията с ближните.
Човек няма пълна власт над живота си, за да върши каквото му харесва. Това добре е илюстрирано в следната притча.
Имало много хора на борда на един кораб. Един от тях взел свредел и започнал да пробива дупка под него. Друг от пътниците му казал:
– Какво правиш?
Първият отвърнал:
– Теб каво те засяга? Не е ли дупката под моята пейка?
А останалите рекли:
– Но водата ще нахлуе и всички ни ще издави.

Съществува мнение, че браковете не само се създават на небето, но са предопределени преди раждането.
Римлянка запитала един равин:
– За колко ден Всевишният е създал вселената?
– За шест дни, – отвърнал той.
– И какво прави до сега?
– Урежда бракове.
– Това ли е Неговото занимание? И аз мога да го правя. Имам много роби мъже и жени и набързо мога да ги свържа помежду им.
Той й казал:
– Това не е просто нещо, то е сложно като разделянето на Черно море. Равинът си тръгнал. Жената събрала хиляда роба и робини. строила ги в редица и оповестила кой за кого трябвало да се ожени. Уредила браковете им за една единствена нощ.
На другия ден се явил еди с пукната глава, друг с извадено око, трети със счупен крак. Тя ги запитала:
– Какво е станало с вас?
Една жена отвърнала:
– Не го искам.
Друг мъж рекъл:
– Не я искам.
Римлянката веднага изпратила за равина и когато дошъл му казала:
– Няма друг бог като твоя Бог. Думите ти излязоха истинни.

Веднъж безпътните управници на Рим издало декрет, с който се забранявало на евреите да следват Тора. Дошъл един равин и видял Акива да събира голямо множество да изучават Тора и го попитал:
– Акива не се ли страхуваш от управниците на Рим?
Акива му отговорил:
– На какво прилича тази история? На лисицата, която вървяла край брега на потока и видяла няколко риби, да плуват от едно място на друго. Тя им казала: „От какво бягате?“ Те отговорили: „От мрежите, които хората хвърлят срещу нас.“ Тя им казала: “ Заповядайте на сушата. Тук ние си живеем добре“. Те отвърнали: „Та това е глупост. Щом се страхуваме от мястото, което е жизнено важно за нас, колко повече ще се боим от мястото, чието естество е смъртоносно за нас!“

– Довиждане, скъпа, и не забравяйте да прощавате да прощавате и пак да прощавате. Три пъти на ден преди хранене! Бъдете здрави! Следващият!
– Здравейте, докторе!
– От какво се оплаквате?
– Душата ме боли.
– Искате да кажете, че душата ви е наранена?
– Не знам. Може и така да е. Изобщо не я усещам. Чувствам се зле. Не мога да казвам „обичам те“.
– Доста разпространено заболяване. Разкажете ми с какво се храните.
– Супи, каши….плодове, месо, но не всеки ден. Обичам портокали, сладолед, шоколадови бонбони.
– Обичате? Та вие казвате „обичам“.
– Вие не ме разбрахте добре. На хората не мога да казвам „обичам те“.
– Ясно. Дишайте! Дълбоко дишайте! Но защо сте толкова напрегната?
– Не мога дълбоко да дишам. Дъхът ми спира.
– Така и ще запишем: Не позволява на себе си да диша с пълни гърди. Сега не дишайте. Не дишайте…Изглежда при вас е обичайно да не дишате?
– Защо? Аз си дишам.
– На външен вид така правите. Вие се боите да се откриете. Чувствата си криете вътре в себе си. Не им давате да се проявят.
– Неприлично е, човек да показва чувствата си. Аз ги потискам още в зародиша им.
– Това обяснява и вашия проблем с дишането. Натрупали сте в себе си зародиши. Гърдите ви са препълнени. За това не можете да дишате по-дълбоко. Да потискаш чувствата си…това е престъпление спрямо вас самите..
– А какво да правя с тях?
– Признайте, че те съществуват. Назовете ги и им разрешете да се проявят.
– С това ще се справя. Но сега въпросът не е за това. Аз не умея да казвам „обичам те“.
– Позволете ми да ви чукна с чукчето.
– Моля ви, недей те! Страх ме е!
– Стигнахме и до вашите страхове. От какво се страхувате?
– Не искам да ме боли. Страхувам се да не ме боли.
– От какво ви боли често?
– Когато греша, когато се изгоря, когато падна…. има много такива случаи.
– Стахувате ли се да обичате?
– Да, страхувам се. И какво има общо със всичко това?
– Любов има и тя е като пламенен полет. Нима не е така? Тя се състой от издигания и падания, неприятни заключения, сблъсъци….Любовта не може да бъде внимателна.
– Докторе, аз зная всичко това. Случвало ми се е.
– И сега се страхувате….
– Да страхувам се, че няма да ме разберат, ще ме отхвърлят, ще ме излъжат….
– За това сте скрили и чувствата си, за да се защитите от всички страни срещу болката.. за това ви е трудно да казвате „обичам“…..Вашата болест е излечима. Рецептата е проста. Научете да обичате себе си. Ако обичате себе си, няма да позволите на никого  да ви наранява.. Вие ще избирате само най-доброто, най-полезното за вас. Ще намирате безпогрешно това, което ще ви прави щастлива.
– Излиза, че аз не обичам себе си, така ли?
– Вече сте започнали. Иначе не бихте дошли при мен. Вие сте започнали да се грижите за себе си, а това е добър признак.
– А как да обичам себе си?
– Като начало обърнете внимание на своите желания, усещания…Факт е, че каквото и да ви попитам казвате: “ не зная“, „не усещам“. Ако вие така невнимателно се отнасяте към себе си, защо трябва другите да ви пазят?
– Какво да правя? Как да се науча да обичам себе си?
– Щадете се, хвалете се, поощрявайте се. От време на време се насърчавайте. Не се претоварвайте. Не правете това, което не ви харесва. Не позволявайте да ви нараняват. Не се обиждайте.
– Добре…ще пробвам да се обичам, да се щадя и няма да слушам гадни неща.
– Използвайте тази рецепта и скоро ще почуствате, колко много място се е освободило за любовта. Медицината си каза думата, сега е ваш ред.
– Почакайте, докторе, как ще се освободи …. ако там има толкова много неща?
– Да..Всякакви камъни,….зародиши….обиди, негодувания. Доста сте натрупали.
– Какво да правя?
– За това има една единствена рецепта. Да прощаваш и пак да прощаваш.Три пъти на ден преди ядене! Бъдете здрава! Следващия!

В Япония, в едно селце близо до столицата живеел един мъдър учител.
Веднъж, когато преподавал на учениците си, при него дошъл един млад боец. Той бил известен със своята грубост и жестокост.
Негова любима техника била да провокира противника си, да го накара да излезе извън себе си. Така играча срещу него заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка и загубвал битката.
Младият боец започнал да оскърбява стареца. Хвърлял камъни срещу него. Плюел го и го ругае. Но старецът оставал невъзмутим и си продължавал урока.
В края на деня младият боец раздразнен и уморен се измъкнал и си тръгнал.
Учениците изненадани от това, че учителят им  спокойно е понесъл толкова оскърбления го попитали:
– Защо не го предизвиквахте на бой? Нима се страхувахте от поражението?
Старият учител казал:
– Ако някой дойде с подарък при вас и вие не го приемете, на кого ще принадлежи този подарък?
– На неговият бивш собственик, – отговорил един от учениците.
– Същото важи за завистта, омразата и насилието. Докато не ги приемете, те принадлежат на лицето, което ги е донесло.