Съществува история за това, как султан наградил своя везир, като го направил равен на себе си, той възвеличил и рода му.

Дядо на везира, който бил градинар на султана, поискал да бъде изключен от рода на везира, тъй като не искал да се възползва от незаслужени привилегии и награди.

Веднъж султанът заедно с везира се разхождал в градината си. Изведнъж видял красива ябълка и помолил везира да му я откъсне. Но тъй като нямало стълба, везирът помолил да се качи на раменете на султана. Все още не могъл да я достигне и се покачил на главата на султана. И накрая откъснал ябълката.

Останал сам султанът размишлявал над случилото се: „Този човек пожела да стане равен с мен и даже посмя да се качи на главата ми“.

При такива мисли сърцето на султана се изпълнило с гняв. Тогава заповядал везирът и целият му род да бъде изпратен в изгнание. Старият градинар, чичото на везира, останал. Той предвидил падението на гордия род и навреме излязъл от него.

Падението винаги предшества гордостта, а смиреният го очаква слава.

Везирът се възгордял и за това паднал, а градинарят се смирил, за това и останал.

Гордостта е чувство за самоуважение, самочувствие, чувство за превъзходство, прекалено високо мнение за себе си, презрение към другите, арогантност и високомерие. Гордостта е подводен камък, в който често се разбиват тези, които дълго са се съпротивлявали на бурите от страсти и изкушения.

Смирението е осъзнаване на слабостта и недостатъците. То е съпроводено със съкрушено сърце и покаяние.

„Бог на горделивите се противи, но на смирените дава благодат“.

Един човек донесъл от пазара птица. Изведнъж птицата заговорила:

– Не се притеснявай, – казала тя, – аз съм много образована птица. Ако ти кажа три мъдрости ще ме пуснеш ли?

Човекът помислил малко и се съгласил. Тогава птицата започнала:

– Първо, не вярвай на всичко, което чуеш. Може да ти се иска да повярваш, но ако здравия ти разум казва, че това не може да бъде, не се подавай на изкушението. Второ, преценявай трезво своите сили. Никога не прави това, в което шансовете ти за успех са малки.

Трето, никога не съжалявай за стореното добро.

Човекът се вслушал в мъдрите думи и пуснал птицата. Тя кацнала на клон далеч от човека и му казала:

– Аз бях глътнала елмаз. Ако беше ме разпорил щеше да станеш богат човек. С печалбата от продажбата му, можеше да храниш семейството си цял живот. Ти би…

Човекът се обидил, покачил се на дървото, но поради старостта си не могъл да се задържи добре и паднал. Птицата го приближила и му казала:

– Ти чу моите съвети, оцени ги, но още на първия изпит се провали. Помисли, каква е вероятността птица да глътне елмаз? При твоята почтена възраст нима не се досети, че няма да можеш да се изкачиш на дървото?! А за великодушието ти забрави веднага, щом предизвиках твоята алчност.

А след това излетяла.

Източниците на съблазнителни идеи са много. И на теб ти се иска да вярваш в чудеса. Чудеса също има много край нас….Но те трябва добре да се проучат.

Един султан плава със своя любим слуга на кораб. Слугата не умеел да плава. Той никога не бил излизал в открито море. Още от началото на пътуването седял в празния трюм треперел и плачел.

Всички били добри към него и се стараели да го успокоят. Съчувствените думи стигали до ушите , но не и до сърцето му, измъчено от страх. Такова пътешествие изобщо не доставяло удоволствие на султана. Тогава придворният му лекар казал:

– О, господарю, ако ми позволиш ще го успокоя.

След като султана се съгласил, лекарят заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето. Слугата се хванал здраво за борда и молел да го вземат на кораба.

Извадили го от водата и той седнал тихо в ъгъла. Нито едно оплакване не излязло от неговата уста. Султана поискал обяснение от лекаря за случилото се.

– Твоя слуга не е знаел, колко е хубаво да чувства твърдите дъски на палубата под краката си, докато не узна колко е страшно да се намира между морските вълни, – казал лекарят.

Веднъж решил да се скара един от обитатели на дом за глухонеми с друг.

Когато директорът на дома дошъл да види какво става, видял , че единият е обърнал гръб на другия и се тресе от смях.

– Защо се смееш? – попитал директорът с помощта на ръцете си. – Защо твоят приятел изглежда толкова сърдит?

Немият отговорил по същия начин:

– Защото той иска да се скарам с него, но аз отказвам да го гледам.

Един контрабандист, поради страх от полицейска акция, се обърнал към един монах с молба да укрие контрабандна стока в манастира, Полицията няма да заподозре свещеник.

Монахът отговорил на това искане с възмущение и поискал мъжът веднага да напусне манастира.

– Защо така, – замолил се контрабандистът, – ще ви дам 100 хиляди долара.

Монахът се поколебал преди да даде отново същия отговор.

– Двеста хиляди?

Монахът пак отказал.

– Петстотин хиляди?

Монахът сграбчил тоягата и изкрещял:

– Махай се веднага от тук! Ти стигна твърде близко до моята цена.

Осъзнавайки злото, човек не би го извършил повече и не би се подал на изкушението.