Това бе най-удивителния момент, отрязък от време неприличащ на никой друг. Защото тогава стана нещо поразително.
Бог стана човек. Небето се отвори и той вложи най-ценото в човешка утроба.
Вездесъщият стана плът и кръв. Този, които сътвори света, избра да зависи от грижата на едно младо момиче.
Той не дойде като ярък лъч в небето, нито като завоевател, но като такъв, чийто първият вик чуха доверчива девойка и обичащ работата си дърводелец.
Мария и Йосиф не са били царско семейство, но въпреки всичко, небето довери най-голямото си съкровище на тези „избрани“ родители.
Величието и Светостта в мръсотията на оборския тор.Този Младенец управлява вселената.
Троната му зала бе в мръсната кошара за овцете. А поклонението от ангелите е заменено с добри, но смутени овчари.
Погледнете тази трона зала. Наоколо не се движат богато облечени придворни. Няма скиптър и корона. От вън се чува мучене на крави, блеене на овце, тропот на копита и приспивната песен на майката, прегърнала бебето си.
Това можеше да се случи някъде другаде. Но това е удивителната история на царя, започнал от яслите в обора. Прекрачи прага или погледни през прозореца.
Той е тук.

Вечерта преди Рождество усещаш, че ще се случи нещо необикновенно.
Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….

Един интересен обичай, съществувал на времето в с. Градец, Сливенски окръг. На „суеверни празници“  „миши“, „вълчи“ и пр. жените не трябвало да се занимават с къщна работа, а отивали в гората за дърва.
Отивали и най-богатите  жени, които не носели тежко. Те били таксувани като болни„охтичави“.
Сред смях и закачки помагайки на по-слабите, всички трябвало да съберат и се върнат „с по един гръбник“ дърва, т.е. товар за един човек.

Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

Хип-хоп, брейк и всички тези направления се развиват все по-бързо и увличат все повече количество хора, но популярността на спортните танци, винаги остава на постоянно високо ниво. За това свидетелствуват множество международни фестивали свързани с тях. Днес ще разкажа за един от най-елегантни и изискани фестивали по спортни танци «Blackpool Dance Festival».
Този фестивал се провежда ежегодно в едноименния английски град. Той се смята за един от първият турнир по рода си. За първи път фестивалът се е провел през 1920 г. Грандиозността на това събитие може да се потвърди от факта, че през 2003 г. в него са участвали 1539 двойки от 54 страни. Не само големият мащаб се смята за особеност на това събитие. Елегантност, стил и традиция – това са може би основните отличителни черти, които отделят това състезание от многочислените подобни турнири.
Сега фестивала се провежда в продължение на 8 дни. Трябва да се отбележи, че много танцьори, неведнъж са казвали, че идват на този турнир не толкова за победата, колкото за възможността да се потопят в незабравимата атмосфера на този традиционен фестивал. В началото на 21 век турнирът в Блекпул се провежда в края на май. В последните години, към любимите категории на състезанието са добавени няколко нови номинации. Една от които е любителският турнир.