Една от най-честите грешки, която правят чужденците, когато отидат в Норвегия по време на Рождество е, че очакват да участват в този празник там, но това е много трудно нещо.
Чужденците виждат изящно украсени елхи за празника, но на Бъдни вечер те остават сами в хотелските си стаи.
Всички норвежци тази вечер отиват по домовете си, затварят се там и се отдават на празничната радост, както е положено само в семейството. Няма достъп за странични хора на Бъдни вечер в норвежките семейства.
На Бъдни вечер и Рождество в Норвегия са затворени почти всички магазини, кафенета и ресторанти, да не говорим за обществени институции и частни компании. Така че бъдете внимателни, когато решите за празниците да отидете в тази страна.
Но ако все ви се отдаде възможност да прекарат няколко седмици през периода на Рождествените празници в някое норвежко семейство, то сте извадили голям късмет и ви е провървяло! Спомени от тези дни ще пазите за цял живот.
На Рождество и Бъдни вечер, цялото население на Норвегия се превръща в истински деца и в страната не остава нито един възрастен – всички се подготвят за Великия семеен празник.
На Бъдни вечер, след вечеря, норвежците, както в старите времена, отиват на гробищата да си спомнят близките, поставят върху гробовете им елхови венци, които се продават на специални рождественски пазари на централния площад, и палят свещи.
В пет часа вечерта всички отиват на църква за службата или гледате нейната транслация по телевизията.
Смята се, че в навечерието на Рождество, след службата за живите започва в полунощ службата за мъртвите, която извършва починал свещеник. Ако си посмял да присъстваш на такава меса, ще разбереш кой ще умре тази година. Такова гадаене може да свърши много тъжно за смелчаците, защото някой от тях може да отиде в царството на мъртвите.

Нощ с невероятни трикове, изпълнени с опасност за живота.
Нощта на Гай Фокс във Великобритания се празнува на 5 ноември.
В град Люис се провежда факелно костюмирано шествие с горящи кръстове и фойерверки.
По Отери-Сент-Мери, Девон, местните екстремали носят на раменете си 30 килограмови горящи бъчви с катран. Участниците в шоуто рискуват живота си, за да предизвика смайването и изумлението на публиката.
Гай Фоукс е участник в Барутния заговор през 1605 г., замислен да взриви Камарата на лордовете в Лондон с крал Джеймс I.
Заговорът е бил предотвратен, а след четири века във Великобритания се празнува този празник, като се изгаря чучелото на Фокс в огън на открито.

За мнозина Хелоуин е дългоочакван празник, а за други не.

Една групичка се впусна да преследва появилите се на улицата демони, дяволи и зомбита, но скоро изостана. Преследвачите спряха всеки от тях започна да се бори за глъдка въздух.

Когато хлапетата разбраха, че вече не ги преследват, спряха за малко, за да си поемат дъх.

– Ха-ха-ха, – закикоти се едно от тях.

То бързо свали маската си на зомби. Истинското му лице не бе кой знае колко по-красиво от гумената маска.

– Беше страхотно, – заяви другото до него. – Видя ли как му мацнах тортичката в лицето?

– Да, – съгласи се огромен дявол, размахал тризъбец. – право в носа го цапна.

– Обичам Хелоуин, – заподскача щастливо Мартин. – Никой няма да разбере, че сме били ние.

– А какво ще правим сега? – изписка Пепо.

– Свършиха ни тортичките, така че ще трябва да измислим други номера и то доста добри. Имам една, две идеи….

До края на следобеда момчетата бяха успели да изкарат акъла на много хора, които живееха наоколо .Бяха стреляли по една възрастна жена с водно пистолетче, пълно с разтворена боя. Посипаха с брашно група малки деца. Хвърлиха пиратки по една паркирана кола, което накара собственикът да повярва, че я взривяват.

Всеки път успяваха да причинят максимално опустошение, а след това изчезваха много бързо и никой не можеше да ги хване.

И все пак това не мина безнаказано. Всяко от момчетата получи порцията си пердах у дома. Какво да се прави, някой беше ги разпознал. И как нямаше да ги познае, когато тази малка банда си бе извоювала доста лошо име в квартала.

Но дори и да не бяха ги разпознали, рано или късно всичко излиза наяве.

Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.

Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесятница обръща следствието от Вавилонската кула. Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици ги призова към единство.
Духът носи единство като ни помага да говорим „в един глас“. В първата християнска общност в Йерусалим непосредствено след Петдясятница „всичко им беше общо”, „а множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”. Такъв трябва да бъде отличителният белег на петдесятната общност на Христовата църква във всички времена.
Светият Дух ни прави едно цяло, в което всеки от нас е различен. На Петдесятница многото езици не се премахнаха, но това не е причина за разделение, защото всеки говори на собствения си език както преди, но по силата на Духа разбира другия.
Животът в Духа притежава неизчерпаемо многообразие.