Повече от 400 човека са си заровили главите в пясъка на австралийския плаж Бондо Бийч в Сидни.
Така те се противопоставили против нежеланието на правителството на Австралия да повдигне въпросите за екологията на форума G20, който ще се проведе в страната на 15-16 ноември.
Протестиращите са възмутени от нерешителността на австралийския премиер Ебота по въпросите за изменението на климата. Активистите предлагат да се последва примера на Китай и Съединените щати, които са се съгласили да намалят емисиите в атмосферата.
В протестта са участвали двойки с малки деца, ученици и хора в делови костюми.
Смята се, че щраусите си заравят главите в пясъка, опитвайки се да се скрият от опасността, въпреко че орнитолозите отричат това.
През 2009 г. Ебота е нарекъл научните изследвания в областта на изменението на климата „глупости“. През юли 2014 Австралия премахна данъка върху емисиите на „парникови газове“.
Китай и САЩ в края на срещата на високо равнище на АПЕК, която се е провела на 10-11 ноември, са подписали споразумение за намаляване на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата.
Пекин е обещал, че до 2030 г., емисиите на тези газове в страната ще се прекратят и слънчевите панели и вятърните мелници ще обеспечат една пета от потреблението на енергия в Китай.
Вашингтон е обещал да намали емисиите на въглеродни емисии в САЩ към 2025 г. до 72-74 процента спрямо равнището от 2005 г.

Обикновеният човек е честен и доверчив. Нормалното състояние на човека, както Бог го е създал e, че той не подозира нищо лошо.
За масовия читател и зрител това, което казват по телевизията, пишат във вестниците, „приятелите“ споделят в социалните мрежи е по подразбиране вярно.
Ако тези „истини“ имат кукички за захващане, начини за внедряване и манипулиране, човекът пропада.
Повишава се стреса, страха, несигурността и бързо се развиват  програмираните политически събития.
Автоматизацията на обществото допълва разпадащите се отношения в семейството, със съседите, с колегите…. така се зомбират големи маси от индивиди.
Лошото е, че повечето хората обикновено са склонни да повярват на това, което пасва на техните идеи и очаквания.

В кафене «Seven Mile Beach Kiosk» в австралийския град Джероя, Нов Южен Уелс не само гощават посетителите с хубаво кафе, но и преподават урок по вежливост.
За да подчертаят, че добротата и вежливостта са важни,  собствениците на кафенето дават различни цени за консумираното кафе. Цената зависи от това, как ще го поръчате.
За да не се смущават посетителите, собствениците са поставили дъска, с подробно описание на цените.
Например, ако кажете само: „Кафе“ цената е 5 долара. За фразата: „Едно кафе, моля“ цената се снижава на 4,50 долара. А ако кажете: „Добро утро, моля ви, дайте ми едно кафе“, ще ви вземат само 4 долара.
Новото правило действа от два месеца и за сега твърдят, че всичко върви добре.
Собствениците на кафенето Кев Чилвер и жена му Кайли Пикет твърдят, че са искали да напомнят на хората за важността на добрия маниер.
Намаляване на цената на кафето за любезност са решили да направят, след като един от служителите им видял подобна обява в един магазин.
Откакто е поставен новия ценоразпис на кафето, посетителите често правят доста усилия, за да получат хубава отстъпка.
– Вежливостта се среща все по-рядко и ние се опитваме да я върнем, – казва Чилвер. – Ние работим в сферата на услугите и заслужаваме уважение, както и останалите хора. „Моля“ и „Благодаря“ отваря пред вас всички врати.

Учените са установили, че хората при вида на пари, се стараят да скрият емоциите си и се държат по-затворено и егоистично.
Изследователи от университета в Хонконг са провели серия от експерименти с две групи от хора на една, от които предварително са показали изображения на банкноти и монети. Резултатите показват, че участниците в тази група са по-склонни да скрият емоциите си и се държали затворено.
Учените отбелязват, че тези констатации съвпадат с резултатите от вече проведени експерименти по същата тема. Така, през 2006 г., професор Катлийн Вос от Университета на Минесота в работата си доказва, че мисълта за пари кара хората да се дистанцират от другите и ги правят по-малко склони да помагат на другите.

Тийнейджърте обикновено са със слушалки, нова джаджа в ръката, облечени по последна мода и с големи амбиции. За системата, основаваща се на потреблението, човекът е само една батерийка. За това той не бива да се спира, трябва да консумира, да консумира, да консумира….. А за това човек трябва да има желание да опита всичко ново, а това е типична черта на тийнеджъра.
Stay hungry, stay foolish – Останете гладни, останете глупави. Днес тези думи са се превърнали в нова заповед за младежта. Младежта трябва да остане възможно най-дълго, безразсъдна и гладна. Гладни за нови продукти. Проблемът е, че най-добрите предложения, днес могат да бъдат неограничен брой.
Хората сменят телефона си веднъж годишно. Място на работа – на всеки 2 години. Партньорът си на всеки 3 години. Трудно е да се избере само едно нещо. Трудно е да останеш само с него. Трудно е да бъде постоянен. Особено, ако системата не иска това.
Вие не може да спре. Спирането води до неизправност в системата. Всяко дълбоко преживяване води до промяна на темпото на потреблението. А това е заплаха за целия механизъм.
Ето защо хората си налагат „положителна“ мислене.
Днес отрицанието е принудено да напусне от съзнанието на хората. Желанието „да не се натоварват“ другите, прави човешките отношения и чувства пластмасови. На тази основа работи цялата развлекателна индустрия.
Хората стават твърде повърхностни. Баналните идеи предизвикват такъв голям отклик сред хората, че те започват да се смятат различни от останалите…. Сега е станало модно да не бъдеш като останалите.
„Креативността“ е качество, без което е срамно на хората да се показват. За това днес е модно да си предприемач, да откриваш нов бизнес и е желателно това да правиш с готови инвестиции. В крайна сметка, „да храниш надежда“ днес е печеливша стратегия, отколкото да рискуваш и да направиш нещо сам до завършването му.
Съвременният свят не е за възрастни, а е само за застаряващи децата, загубили своята актуалност. Днешното общество не се състои от деца, а от подрастващи, вече достигнали полова зрялост. Защото съвремения живот не позволява да се се разделим с илюзиите си до пенсионирането.