Полицай от щата Мериланд счупил крака си, когато преследвал заподозрян, но това не го спряло да го арестува.
В  неделя, вечерта полицая Джерами Тиндал спрял автомобил за превишена скорост. Когато 22-годишният шофьор започнал да се държи подозрително, Джерами му казал да слезе от колата, за да направи обиск. Изплашеният младеж изтървал полиетиленов плик с наркотици и хукнал да бяга.
По време на преследването Тиндал усетил щракване и силна болка в левия крак. Но въпреки всичко не спрял и успял да залови младия човек.
На младежа били предявени обвинения за укриване на наркотици и съпротива при арестуването му.

Жената е на волана и кара кола. До нея стой съпруга й. Трудно й е да шофира, но трябва да отиде до болницата, предстои и раждане.
Това е 29-годишната Аманда Макбрайт. През деня, докато е била на работа е получила родилни болки, изтекли са околоплодните й води. Разбирайки какво става, тя  взела мъжа си и двамата заедно потеглили към болницата. Бащата на новороденото 33-годишният Джозеф Филипс не могъл да кара колата, защото имал епилептични припадъци.
По-късно Джозеф споменава, че Аманда му крещяла, той да хване кормилото, докато тя раждала. Новороденото момченце тежало 3,6 кг.
В болницата били в пълен шок, когато разбрали, че жена, която ражда, е карала кола.

Някои престъпления губят давност след изтичането на определен брой години. Но това освобождава ли човекът от деянието, което е извършил напълно? Показателно за това е преживяното от 65 годишният британски пенсионер. Той е върнал на законния притежател кутия с портокалови бисквити, която е откраднал преди 50 години. Самият Джон Биби твърди, че е направил това, защото от десетилетия не го е напускало чувството за вина.
Той е откраднал сладките през 1960 г., когато е бил на 15 години и е работил в едно кафене по време на лятната си ваканция. Джон споделя, че обичал да си похапва сладко, а тогава бил гладен и откраднал бисквитите. До тогава не е правил такова нещо.
Осъзнавайки, че трябва да признае вината си на собственика на кафенето, му позвънил и си уговорили среща. Когато се срещнали, Джон Биби извадил пакета, дал го на собственика и му разказал всичко. Тогава усетил как камък паднал от сърцето му.
По време на разговора собственика на кафенето споделил, че е продал заведението още през 1972 г. и сега се занимава с живопис. Когато чул историята на Джон, бившият собственик на кафенето споменал, че дори не е обичал този вид бисквити.
Сега двамата пенсионери планират да съберат всички работили в бившото кафене и да отпразнуват 80 – та годишнина на бившия притежател на заведението.

Според резултатите на широкомащабно социологическо проучване, немски и американски учени установили най-щастливата възраст за човека. Оказало се, че положителна нагласа към живота постигат хора на възраст 74 години. На тези години, според изследователите, човек чувствува по-малка заангажираност, отсъстват натоварващи задължения, а финансовите проблеми отиват на заден план.
В изследването са участвали 20 000 души. Те трябвало да отчетат от 1 до 7 удовлетвореността си от живота. Младите хора са дали оценка 5,5, хората до 40 г. – не повече от 5, а пенсионерите 5,9. Освен това, колкото повече възрастовата граница се доближавала до 74 г., толкова оценката  от скалата за щастие била  по-голяма.
В хода на експеримента се изяснил много любопитен факт. Забелязали, че степента на щастие започва да намалява в юношеската възраст, до 40 години постепенно угасва, тогава се стабилизира и от 40 г. нагоре започва да расте, достигайки своя връх на 74 г.
Учените обясняват този феномен с това, че възрастните хора преживяват по-леко каквото и да дойде, защото по-философски гледат на живота, опирайки се на мъдростта и собствената си реализация. Те са по-доволни от живота и резултатите в него, поради умението вярно да отделят главното от второстепенното. Освен това, пенсионерите имат възможност да отделят повече внимание и време за себе си.
Предишни изследвания са установили, че благотворителността прави хората по-щастливи, отколкото храната и секса. Още, че по-високите хора са по-доволни от живота в сравнение с ниските.
Ако погледнем продължителността на живота в България, условията ,при които живеят днес пенсионерите, питам се, колко от тях достигат върха на щастието?