Децата скоро щяха да си дойдат. Мъжа ми непрекъснато се въртеше като пумпал из къщи, не знаейки от къде да я захване. В такива дни всичко пада на мен, но аз не се притеснявам.
Приготвих печеното, завъртях и една баница, дори остана време и малко сладки да изпека. Оставаше виното и безалкохолното, но с това се справи мъжът ми. Почистването и тупането си минаха и те по реда.
Уморена седнах на столчето и зачаках с нетърпение да се потропа на вратата.
Мина се час и ето ги засмени прекрачиха прага. То беше приказка, то бе веселба, нямаше край радостта изпълнила дома ни.
Пораснали и наедрели синовете ни с жените и децата си изпълниха с шум и глъчка празният ни дом. Е, на всичко идва края. Прегърнахме се, разцелувахме се и потеглиха…Хубавото е, че обещаха пак да дойдат.
Изпратих ги и поседнах в кухнята. Усетих как ми се зави свят, всичко се размаза пред очите ми, едва не паднах. Съпруга ми загрижен ми помогна да стига до кревата и легнах. Унесла съм се и в просъница чувам:
– Няма страшно. Грип е хванала. Ще се оправи.
Познах гласа на лекарят ни. Горкия, сигурно много се е притеснил, че чак лекар е извикал. Помислих си: „Изчакаме да приготвя всичко, да посрещна и изпратя децата и едва тогава ме събори. Гледай какъв възпитан бил грипът“!

В село всичко се знае. Ако се изкашляш на единия край, на другия вече знаят как си се изкашлял, колко дълго е продължило това и дали е имало допълнително нещо към случая. Излезеш от вратата и ако не те срещне някой комшия да те пита къде отиваш, то друг ще надзърне зад перденцето, за да каже после накъде си отишъл. От една страна това е добре.
Ако дълго време не излезеш от вратата, ще дойдат да видят дали не си болен или нещо лошо ти се е случило. Срещнат ли те натоварен като магаре, все някой ще ти се притече на помощ.
Но от друга, тази постоянна „осведоменост“, може дори да ти навреди.
Имаше в село едно семейство. Мъжът добър и трудолюбив човек, а жената милостива и отзивчива, на рана да я сложиш ще оздравее. Но имаха голяма мъка, нямаха деца. Накрая се решиха и си взеха едно. То бе весело и любвеобилно, на всеки ще се усмихне, на всеки ще подаде ръчичка.
Детето порасна, започна да се заиграва с децата от махалата. Веднъж то чу глас зад себе си:
– Ти си хранениче.
Детето не реагира, то не знаеше какво е това хранениче, но усети нещо зловещо и отблъскващо в тази дума. Тръгна към дома си, обронило глава. Влезе в стаята. Майката току що беше се прибрала от работа, а бабата се въртеше около яденето на печката.
Детето се повъртя малко и изведнъж изстреля:
– Какво е това хранениче?
Майката стреснато прехапа устни. Бабата се надигна, отправи взор към момиченцето и спокойно каза:
– Ето ние те обичаме, грижим се за теб и те храним, това е хранениче.
Черният облак слезе от лицето на детето и то усмихнато излезе на вън. Още същия ден, то отново чу:
– Ти си хранениче.
Този път детето се обърна, усмихна се и каза:
– Знам.
А душата му пееше: „Те ме обичат, грижат се за мен, хранят ме. Да, аз съм хранениче“.

Жител на Ричтон-Парк от щата Илинойс случайно запалил пожар в дома си, когато се опитвал да изгони самонастанилата се белка там.
При пожара не е пострадал никой, но двора и къщата са понесли значителни щети.
Стопанинът разказва, че семейството му много се дразнило от гризачите, който живеели зад стената и нарушавали спокойствието и мира на семейството.
Накрая американеца решил да се избави от досадните животинки с помощта на димни бомби.
Но нещата се объркали и след минути лумнал пожар. Малко след това пристигнали пожарникарите, които спрели разпространението на огъня.

На връх Еверест, където нехайни катерачи са изхвърлили 60 тона отпадъци, а това оказва пагубен ефект върху дивата природа.

А знаете ли какво можете да намерите в това бунище? Кислородни бутилки, разбира се използвани, стара палатка с колчетата й, тоалетна хартия, също използвана, картонени кутии, найлонови пликове, пакети от зърнени храни, консервени кутии, празни буркани и бутилки, стари спринцовки и игли, бейзболна бухалка и фризби, празна бутилка за газ, разбит хеликоптер е разбира се и трупове.

До кога ще трупаме боклук, няма ли край това?

Нормален човек, независимо от здравословно състояние и начин на живот, отделя средно по 1 литър пот на ден. Но потта не мирише.
Проблема възниква, когато тя се смеси с бактериите живеещи върху кожата. Тяхното бързо взаимодействие е причина за неприятната миризма. Активното развитие на бактериите започва 4 часа след водна процедура, така че само един душ няма да ви помогне в случая.
Един от най-простите и достъпни средства за премахване на миризмата е содата за хляб. Тя неутрализира киселината среда, необходима за размножаването на бактериите и по този начин предотвратява неприятната мирис.
Това средство може да използвате винаги, ако не се изпотявате прекомерно много. Достатъчно е да нанесете малко количество сода върху чистата кожа под мишниците. Содата действа 8 часа, но ако сте попаднали в стресова ситуация содата е безсилна.
Друг начин  да се спасите от неприятния мирис е на всеки 3-4 часа да избърсвате подмишниците с влажни кърпички. Няма бактерии, няма лоша миризма. Този способ много добре действа, ако по някаква причина сте забравили да използвате сутринта дезодорант, традиционния начин да премахнете всяка миризма.