Архив за етикет: глъчка

Не плачете

indexАнтоанета бе красиво и привлекателно момиче. Русите ѝ коси се разливаха като вълни върху раменете ѝ, а сините ѝ очи блестяха като малки късчета от небето.

Тя не беше надменна. Не се мислеше за нещо по-вече от другите.

Приятелите ѝ я познаваха като дружелюбен и сърдечен човек. Не подминаваше никой изпаднал в беда.

Имаше голямо сърце изпълнено с любов, която отдаваше на всички безрезервно.

Един есенен ден внезапно всичко в живота ѝ се сгромоляса.

В кабинета на лекаря, чу тревожни думи:

– Вие имате рак. Трябва да се подложите на операция.

Живота на Антоанета, сякаш изведнъж спря.

Тя не виждаше красивите есенни багри, с които невидимият художник бе облякъл дърветата и храстите. Не чуваше глъчката и веселия смях край себе си.

Сърцето ѝ бе удавено в море от мъка и безнадежност.

Увещаваха я:

– Ще ти направят операция. Резултатите ще бъдат добри. Не се измъчвай толкова.

Майка ѝ тайно плачеше, но пред нея казваше:

– Тони, не се отчайвай, ще се борим до край, не трябва да се предаваме толкова лесно.

И се усмихваше на дъщеря си.

Антоанета получи подкрепа от много приятели и познати хора. В нея започна да тлее надеждата, че не всичко е безнадежно.

Една зимна утрин Антоанета бе оперирана.

След това лекарят каза:

– Налага се да продължим с химиотерапия.

Когато започна този курс на лечение, дългите руси коси на Антоанета започнаха да падат. На места по главата ѝ се появиха обриви и струпеи, това много ѝ дотегна и тя помоли медицинската сестра:

– Обръснете главата ми. Така ще бъде по-добре, отколкото сега.

Жената се съгласи.

Когато Антоанета вида как падат последните ѝ останали коси на пода, се разплака.

Тогава медицинската сестра седна до нея. След което чистосърдечно и непринудено каза:

– Не плачете! Имате такива хубави очи.

Възпитания грип

Децата скоро щяха да си дойдат. Мъжа ми непрекъснато се въртеше като пумпал из къщи, не знаейки от къде да я захване. В такива дни всичко пада на мен, но аз не се притеснявам.
Приготвих печеното, завъртях и една баница, дори остана време и малко сладки да изпека. Оставаше виното и безалкохолното, но с това се справи мъжът ми. Почистването и тупането си минаха и те по реда.
Уморена седнах на столчето и зачаках с нетърпение да се потропа на вратата.
Мина се час и ето ги засмени прекрачиха прага. То беше приказка, то бе веселба, нямаше край радостта изпълнила дома ни.
Пораснали и наедрели синовете ни с жените и децата си изпълниха с шум и глъчка празният ни дом. Е, на всичко идва края. Прегърнахме се, разцелувахме се и потеглиха…Хубавото е, че обещаха пак да дойдат.
Изпратих ги и поседнах в кухнята. Усетих как ми се зави свят, всичко се размаза пред очите ми, едва не паднах. Съпруга ми загрижен ми помогна да стига до кревата и легнах. Унесла съм се и в просъница чувам:
– Няма страшно. Грип е хванала. Ще се оправи.
Познах гласа на лекарят ни. Горкия, сигурно много се е притеснил, че чак лекар е извикал. Помислих си: „Изчакаме да приготвя всичко, да посрещна и изпратя децата и едва тогава ме събори. Гледай какъв възпитан бил грипът“!