Пътешествайки по света един човек стигнал до една много далечна страна. Там той случайно попаднал на едно тяхно гробище.
Разхождайки се между гробовете, той забелязал, че вместо дата на раждане и тази на смъртта било написано: „Живял 1 час. Живял 5 минути, Живял в продължение на 17 минути……
Изненадан попитал:
– Що за странно гробище е това? Защо тук погребват само бебета?
Приближил се един мъж и казал:
– Не. Тези хора са живели дълго, но при нас е прието да казваме, че човек е живял само времето, през което се е чувствувал щастлив, пълноценен и необходим. През останалото време, той просто е съществувал.
Пътешественикът дълбоко се замислил и накрая казал:
– Излиза, че когато умра на моя гроб ще пише, „Не се е родил“.
В действителност, в живота си всеки от нас има всичко необходимо, за да бъде щастлив. Нужно е само да повярва в това и да приложи малко усилие, за да получи желаното.
Има много начини да промениш живота си. Достатъчно е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
Който иска да „живее“, трябва да бъде настойчив и упорит, а не да се примирява с мисълта: „Както стане. Нима мога да променя нещо“?
Живейте, не съществувайте!
Архив на категория: общество
Упорството на невнимателния го погубва
Веднъж една девойка беряла цветя на висок скалист бряг. Един рибар видял, как тя се наклонила над скалите, за да откъсне растящото по-надолу цвете. Изправила се и искала да запази равновесие, но загубила почва под краката си и с отчаян вик паднала в пропастта.
Когато открили мъртвото й тяло, забелязали, че в свитата си ръка държи мак. Искайки да откъсне това цвете, девойката загубила живота си.
Много хора подобно на тази девойка, преследвайки временните удоволствия и развлечения, не усещат, че губят почвата под краката си и пропадат в живота.
На вид дадено нещо може да изглежда съвсем невинно и непретенциозно, но притежавайки разрушителна сила, в даден момент започва да действа и опропастява живота на човека.
Срещаме около себе си непрекъснато уроци, но в повечето случаи залепени от това, което ни примамва, нищо не виждаме. Мислейки, че сме стъпили здраво, не усещаме как затъваме в блатото на порока и потъваме.
Време е да повдигнем глава и да намерим вярната пътека.
Удивителен юбилей
В град Ливърмор, Калифорния, САЩ, местните жители отбелязаха 110-та годишнина на крушката с нажежаема жичка, която работи и до днес. Странната лампа виси в градското отделение за пожарна охрана и радва многочислени туристи и учени от цялата страна.
Самата лампа е закачена през 1901г. Тя била подарена от някакъв бизнесмен и се е изключвала само няколко пъти през тези 110 години.
Самата лампа е вписана в рекордите на Гинес, като най-стария работещ електрически източник на светлината в света.
Решението
Един човек решил да се кръсти, но преди това решил да види как живеят архиепископите и владиците на Църквата. Негов приятел го предупреждавал:
– Не прави това. Аз съм уверен, че ти ще се съблазниш или ще се смутиш от това, което видиш и никога няма да се кръстиш.
Но той все пак решил и отишъл в столицата, и влязъл в архиерейския дворец. Там той видял много неща и дълго размишлявал. Когато се върнал той казал на приятеля си:
– Готов съм да се кръстя.
Приятелят му много се изненадал, защото знаел какъв недостоен човек бил архиерея на този град, но си премълчал. След кръщението той не се стърпял и попитал:
– Нима ти не се поколеба, когато видя всичко в града?
– Разбрах, че епископския сан се носи от недостойни хора и за това според човешките разсъждения, Църквата отдавна е трябвало да загине, но тя още стои. Сега вярвам, че в нея действат по-висши сили и тя се укрепва от самият Бог.
„Умни” сензори защитават предмети на изкуството в Метрополитен музей
Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.
Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век, които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.
Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.
Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.
Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.
Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.