За китайците няма маловажни неща. За решаването не всеки проблем, колкото и малък да е, те организират национална кампания, за откриването на най-ефективното решение.
Благодарение на тази национална черта, на една от улиците на Шанхай се е появила нова скулптура, прекършено дърво. То е направено от употребявани пръчици за храна.
Китай е една от най-населените страни в света. И заедно с другите проблеми свързани със преселеността, съществува и една много необичайна за нашето мислене, а именно: „Какво да правят с използваните вече пръчици за храна?“
В Китай около стотина дървета се отсичат всеки ден. Това е много за страната и е решено това изсичане да намалее.
За това на една от улиците на Шанхай било поставено петметрово дърво направено от 30 хиляди използвани пръчици за храна. Преди това те предварително били очистени от храната и соевият сос. По замисъла на авторите дървото е прекършено и лежи на тротоара.
По такъв начин организираната кампания за опазване на околната среда, ясно показва колко безотговорно се използват природните ресурси. Целата й е, китайците да приемат да използват пръчици за многократна употреба.
Дори в такава огромна страна природните богатства не са безкрайни. Хубавото е, че хората в нея осъзнават това.
Архив на категория: общество
Бъдете даващи
Да сте забелязали човек, на когото са издигнали паметник за това, че е получавал в живота?
Паметници са издигнали на тези, които са направили много за другите, дали са всичко от себе си, понякога дори и живота си.
Най-влиятелните и успели хора винаги търсят начин да направят нещо добро. Често можеш да ги чуеш да казват: „Какво мога да направя за вас“?
Те се занимават с благотворителност, помагат на децата, възрастните, младите…..Списъкът е доста дълъг.
Когато откликнете на нуждите и интересите на хората, ставате притегателен център за тях. Именно тогава може да им повлияете, да ги промените към добро.
Човек откликва на повик само ако сте отговорили на нуждата му. Рекламата, лекцията, проповедта едва ли биха повлияли така силно, както конкретната помощ необходима за момента.
До какво могат да доведат бракувани незатварящи се прозорци
През 30-те години на миналия век, Джозеф Фиглок, жител на Детройт, си вървял по улицата. Изведнъж от прозореца на многоетажно жилище върху главата на Джозеф паднало едногодишно дете. Участниците в инцидента се отървали с лека уплаха.
По-късно се изяснило, че млада и безгрижна майка, просто е забравила да затвори прозореца, а любопитното й чедо се качило на перваза на прозореца. И вместо при падането детето да умре, попада в ръцете на объркания си неволен спасител.
Ще си кажете поредното чудо. Но какво ще кажете за това, което се е случило година след това?
Джозеф вървял по улицата и изведнъж от многоетажното жилище на главата му паднало същото дете.
Оказало се, че Джозеф сам е поставял тези бракувани прозорци, които не се затваряли добре, за което бил наказан.
За да не изкушава съдбата той започнал да минава от другата страна на улицата. Минали години. Но както казват, от съдбата си не можеш да избягаш.
Минавайки по познатата улицата от същия прозорец на глават му паднала девойка, която се оказала падналото дете на главата му преди 15 години.
Скоро след това Джозеф се оженил за момичето и от тогава не поставял вече прозорци, но с овладяване на технологиите свързани с професията си не се разделил. Това се оказало много удобно след брака му, защото се занимавал с това, още дълго време.
Тъжната притча

Веднъж се събрали множество притчи заедно, както става обикновено при хората и започнали да си говорят. Всяка разказвала за себе си, а останалите слушали и се радвали на мъдростта й. Само една от тях седяла в ъгъла и тъжно се усмихвала. Всички притчи се изказали, но тя дума не промълвила. Нейните съседки я попитали:
– Защо мълчиш и нищо не казваш?
– Нима не ти хареса всичко, което чу?
– Какво ще ни разкажеш?
Тъжната притча отговорила:
– Мога ли да да ви попитам нещо?
– Разбира се! Питай! – зашумели всички притчи.
– Чуха ли ви хората, а какво казаха след това?
– Хвалиха ..
– Възхищаваха се…
– Радваха се…
– Поклащаха глави…
– Усмихваха се….
– Казваха: „Истина е”.
Още дълго притчите описвали реакциите на хората. Когато всички замълчали тя казала:
– Хубаво е, че са останали доволни от вас. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили са мъдростта и истината изразена от вас. След това те започнаха ли да се държат по различен начин или останаха такива, каквито са били?
Отговорът бил дружно мълчание.
– Ето, за това съм тъжна притча.
Биолози предупреждават за аномалии
Амазонската водна лилия е едно от десетте най–редки и красиви растения в света. Тя не е поникнала в тези дни. Расъдът на това растение е излязъл ялов и в Липецк, и в Сухуми.
За първи път от много години, от семената на уникалното растение не е излязъл расъд .
През различните години, на различни места, семената на амазонската водна лилия между сезоните се съхранява в хладилник, а за покълванетo им се използват домашни аквариуми.
До сега не се е случвало нито едно растение от тях да не поникне.
Биолозите смятат, че тази реакция е вследствие на промените, които стават със Земята. Нещо не е наред със нашата планета, а на това първи реагират растенията.