Нима не сте я чули?
Всичко започнало преди двеста години в Париж. Тогава в таверните хранели отвратително. Не се предлагал богат избор на ястия. Готвачите мързелували и готвели невкусно.
Тогава собственикът на едно заведение за бързо хранене използва неизвестен до тогава трик.
Той наводнил целия град с обяви, в които канел хора с болни стомаси.
Ето какво гласяла и самата обява: ‘Елате при нас и ние ще ви излекуваме и възстановим“. На френски думата „възтановявам“ е restaurant. От там и наименованието на заведението – ресторант.

Скоро четох нещо написано на една риза и се размислих.
Представете си, качвате се на автобуса и пред вас се появява човек, на чиято риза е написан текст, не става дума за реклама, а да кажем  за част от английско-български речник или нужен съвет в съответна област.
Много могат да прочетат текста и да си помислят за облеклия такава дреха, че е идиот, но има хора, които не биха подминали такава „случайност“, без да помислят, за по-цялостно приложение на такава новост.
Идеята за надписи върху дрехи, води началото си от края на 80-те и началото на 90-те години, когато е била на мода символиката.
Дали това може да намери приложение днес, могат да решат само по-инициативни хора.

Руската библейско общество е предоставило нестандартен руски превод на Библията. Новият вариант е причинил разгорещени дебати сред православните християни. Широка е гамата от мнения. От „Още повече преводи и по възможност различни!“ до „Предлагат ми книга, с която мога само да си запаля печката“.
Авторът на нов превод на Библията е филолога Валентина Кузнецова, магистър по теология. В продължение на много години тя е духовна дъщеря на Александр Мень. В средата на 80-те години на миналия век, Александър ѝ е дал благословията си, да преведе Синодалната Библия на обикновен, ежедневно използващ се език. За много руски граждани синодалния превод се е оказал тежък и неразбираем.
Когато Валентина Кузнецова се заела с превода, свещеникът се опитал всячески да помогне на своята духовна дъщеря. Преводът бил завършен в началото на този век.
Текстът е подложен на сурова критика. Митрополит Иларион Алфеев казва, че когато четял текста на този превод, имал чувството, че не чете Свещеното Писание, а присъства на скандали в някоя обществена квартира. Според него Свещеният текст се свежда до езика, характерен за някой пазар или с други думи казано на кухненско ниво.
В текста има много неточности, пропуски, перефразиране, на места прилича повече на „преразказ“, отколкото на транскрипция на говорим език. Например, думите на Павел: „А благочестието със задоволство е голяма печалба“ 1 Тим. 6:6 е преведено така: „Да, религията е наистина голям доход, но само за хора, които могат да се задоволи с това, което имат“. Когато неточността на превода се умножи със слабото владеене на руския литературен стил, резултата е напълно разочароващ.
След дълго проучване на новият превод на Библията, Руското библейско общество го е публикувал, като „Библията за домакини“, наложил се като „Добрата новина“.
Избора, дали да се чете Евангелието изобщо, в класическият му вид или като произволен преразказ за домакини, принадлежи единствено на читателя. Единственото, което можем да кажем, че така известния превод „Добрата новина“, Руската Православна църква е отказала да използва.

Марк Пост от университета в Маастрихт в Холандия, заяви, че в близко бъдеще ще започнат да се отглеждат синтетични меса, годни за ядене.
Скоро учения е измислил начин, как да предизвиква растежа на мускули в лабораторни условия. За това той използва стволови клетки от прасета, които подхранва с кръвен серум от зародиша на кон. При изследванията си той е култивирал ленти, наподобаващи мускули с дължина 2,5см и ширина 0,7см.
Въпреки това създадените ивици изглеждат анемични и неапетитни, Те са бели, защото нямат кръв и съдържат много малко миоглобин. Пост се надява, че работейки с клетки на крави, след година ще създаде синтетично говеждо месо, равностойно на колбасите продаващи се сега в магазина.
Според специалистът по биоетика от Шведския университет на Линкьопинг Стелан Велин, хората лесно могат да ядат месо редки животни, разбира се синтетични. Традиционно ние ядем вкусни меса или животни, които са по-лесни за опитомяване, но за синтетичните меса няма ограничения.
Интересно е, дали хората ще се съгласят да ядат изкуствено месо? Трябва да се отбележи, че употребата на месо, отглеждано чрез серум от зародиша на крава е строго забранен, защото има риск. Той съдържа приони и други токсични вещества. Безопасно ще бъде подхранването само чрез синьо-зелени водорасли.
Изследователите отбелязват, че производството на снтетичното месо ще прекрати клането на животни. То не вреди на околната среда. Например за синтезиране на месо са необходими 99% по-малко земя, отколкото отглеждането на крави.

Затворници с образцово поведение в затвора „Pollsmoor“, Кейпаун, Южна Африка, са взели участие в нов проект на затвора. Смисълът на проекта е превъзпитание на лишените от свобода На всеки от затворниците са дадени няколко папагала, за който те да се грижат.
„Pollsmoor“ е затвор със строг режим, който е известен с това, че в него 6 години е прекарал Нелсън Мандела.
Птичия проект е започнал в блок „Б“ преди 11 години.
От 2000г насам затворниците се грижат за птици, които по-късно продават като домашни любимци.
Желаещи за участие в проекта са много, но са допуснати само 12 човека, които не пият, не пушат, не псуват и не употребяват наркотици.
Избраните затворници имат малки привилегии. Живеят сами в стая, която е предназначена за наблюдение на няколко птици. Талиеп, който е получил доживотна присъда за убийство, се събужда на всеки два часа през нощта за да храни поверените му четири папагала, които са поставени в специално затоплено място.
Когато птиците стават на 10 седмици, те се предават на друг до тяхната продажба. Причина за това е един инцидент. Една от птиците била приучена да пренася наркотици от блок на блок. След като я заловили, било забранено на затворниците да си имат пернат приятел.
Ако администрацията засече и най-малкото нарушение, затворника се отстранява от блок „Б“ и му се отнемат привилегиите.
Проектът възвръща средствата вложени в него. Той носи малка печалба и за затворниците, грижещи се за птиците.
Този „птичи“ проект решил да реализира Викусу Гресе, който бил председател за помилване в затвора. Той много обичал птиците, за това си помислил, че те могат да помогнат за поправление на провинилите си. Идеята не е негова. През 1962г. на екраните бил пуснат филма „Любител на птици от Алкатраз“, който се основава на реални събития.
Всички стени на блок „Б“ са изрисувани с птици, така че те се чувстват у дома си. Стените са боядисани от бивш затворник, който излежавал присъда за въоръжен грабеж.
Птиците помагат на затворниците да разнообразят престоя си в затвора. Престъпниците са в килиите си 13 часа на ден, изпращат ги да работят в кухнята, пералнята, хранят се заедно и се разхождат на чист въздух. Рандъл, който е тук от 7 години за изнасилване казва, че е много трудно да се раздели с всяка птица, след като е свикнал с нея.