Архив на категория: общество

Младежка хумористична мебел

Необикновенна мебел, напомняща на лента-транспортьор, са проектирали дизайнери от Париж. Изобретениети цели да замести няколко мебели като пейка, легло и килим.

Авторите в своя проект съчетават творчески хумор, естетика и простота. Три важните компоненти, които позволяват на модерните мебели да бъдат оригинални и запомнящи се, а не скучна и безинтересни. Младите хора рядко могат да придобият апартамент или стая с достатъчно необходими мебели, а това означава, че някои предмети ще трябва да бъдат многофункционални.

Така, по искане на собственика, този модел може да служи за килим, постелка за романтична вечеря на свещи край камината, шезлонги за релаксация в дома, домашен „фотьойл“ за тези, които не искали да работят на маса или временно място за спане за гостите. А навит върху валяк се превръща в достатъчно удобна пейка.

Идеята за създаване на такъв род мебели е възникнала спонтанно, но за кратък период се е превърнала във функционален проект.

От къде води началото си SPAM

През 30-те години на двайсети век корпорацията Hormel Foods е произвеждала консерви с доста съмнително качество, търговската им марка била SPAM — SPiced hAM. В превод от староанглийски това означава „шунка с подправки“. По онова време още не се е практикувало вакуумното консервиране, поради което шунката бързо се разваляла.

Никой не купувал този продукт, затова през 1937 година Hormel провела широка рекламна кампания. Навсякъде лепели рекламни плакати и листовки на „Спам“ — върху стълбове, стени, в телефонни будки, по витрини на магазини, разпращали ги с хартиена поща на милиони жители на САЩ. Много скоро всички консерви били продадени, а думата „спам“ влязла в историята като синоним на масова информационна рекламна кампания.

В края на двадесети век ситуацията се повтори. Въведоха нов e-mail стандарт, който допусна пращане на съобщения на няколко получателя наведнъж. Потокът от спам буквално задръсти интернета. Случва се жизнено необходимата информация просто да не стигне до предназначението си, понеже електроните пощите са претъпкани с никому ненужна реклама.

Оптимисти са бедните

Според изследвания на GlobeScan, най-оптимистични са хората живеещи в най-бедните страни. И обратно, колкото е по-високо нивото на благосъстояние в дадена страна, толкова хората по-малко вярват в едно по- светло бъдеще.
Били проучени 25 хиляди души от 25 страни. Заключението било, че най-писимистичните хора живеят в Франция, Япония и Великобритания. В тези страни само 10 % от хората очакват настъпване на по-добри времена. В САЩ делът на оптимистите е 16 %.
Повече от половината население на Китай 51 % и на една от най-бедните страни в света Нигерия, повече от 70 % от жителите ѝ са оптимисти относно бъдещето.
Вярно е, че с пари не може да се купи щастие.
Но защо по-бедните са оптимисти?
Многото пари развалят хората, това всеки го знае. Когато човек има доста пари, започва да се изнервя от товa, че може да ги загуби или могат да му ги откраднат. А когато няма пари, животът изглежда по-лесен. Е, не когато имаш да плащаш големи сметки.
За да си щастлив не ти е нужно много, а достатъчно.

Защо американски град е наречен Идиотвил

В американския щат Орегон съществува един забравен населен пункт наречен Идиотвил.

През 1970 г. тук е имало лагер за работници обработващи дървесина. Той бил разположен толкова далеко  от най-близкия град, че хората казвали за него: „Само идиоти могат да работят там”.

Отук се наложило и името на това място. Протичащата наблизо река нарекли Идиотски ручей.

Името на града било отбелязано в официалния справочник по топоними в САЩ.

Не помага, ако не се използва

Вървели веднъж един равин и майстор на сапуни.
– Какъв е смисълът на еврейската религия? – попитал майсторът. – Виж колко мъка и страдание има в света! Не помагат нито хилядолетното познаване на доброто, нито правдата, нито спаведливостtа, изучаването на Тората, мъдростта на праведниците, нито високите идеали на пророците. Ако нашата вяра е истинска, защо всичко е толкова лошо?
Равинът нищо не отговорил. Продължили да вървят по-нататък. Видели дете, което си играело в канавката, цялото мръсно с изпомачкани дрехи. Равинът казал:
– Погледни това дете. Ти казваш, че сапуна измива мръсотията от хората, а той целият е мръсен. Питам се, защо тогава е нужен сапунът?
– Но рави – възразил майсторът, – сапунът не може да помогне, ако не се използва.
– Вярно е! – оживил се равинът. – Така е и с нашата религия. Тя не помага, ако не я практикуваме всеки ден.