Един човек в детството си много дружал със един възрастен съсед.
Времето си вървяло, появил се колеж, увлечения, после работа…Всяка минута на младия човек била заета. Той нямал време да си спомни миналото, да поговори дори с близките си.
Веднъж той научил, че старият му приятел, възрастния съсед е починал. Тогава младежа си спомнил как този човек се е опитвал да замени загиналият му баща. Почувствал се виновен. Отишъл на погребението.
Вечерта след погребението младият човек влязъл в празния дом на покойния. Всичко било така, както преди много години.
Само малката кутийка, в която старецът съхранявал най-цената си вещ я нямало на масата. Мислейки, че някой от близките му я е взел, младежът напуснал дома.
След две седмици той получил колет. Подателят бил починалият старец. Младежът с разтреперани ръце го отворил.
В него лежала онази кутийка, която той не намерил на масата. В нея имало златен часовник с надпис: „Благодаря за времето, което прекара с мен“.
Тогава младият човек разбрал, че най-ценното за старият човек е било времето, което е прекарал с малкия си приятел.
От тогава той се опитал да отделя повече време на сина си и жена си.

Имало един младеж, на който никак не му вървяло в любовта. С което и момиче да се запознае все „не е то“. Едни му се стрували грозни, други глупави, а трети свадливи. И когато се уморил да търси идеала, решил да се обърне към един мъдрец.
Старецът изслушал младия човек и казал:
– Виждам, че не ти е леко. Но кажи ми, как се отнасяш към майка си?
Младежът се изненадал:
– И каква връзка има майка ми със всичко това?… Често се ядосвам, когато тя ми задава глупавите си въпроси или постоянно показва загрижеността си. Когато иска нещо, първо се оплаква…. Но въпреки всичко мога да кажа, че я обичам.
– Ще ти открия тайната на любовта. Щастието се намира в сърцето ти. Семето на твоето благополучие в любовта е посеяно от един много важен човек в живота ти – твоята майка. От твоето отношение към нея ще зависи  отношението ти към всички останали жени. Ако обичаш и почиташ майка си, ти ще уважаваш и ше цениш всички останали жени. И тогава непременно , някоя девойка, която ти харесва, ще отговори с усмивка, ласкав поглед и мъдри думи на вниманието, което си и отделил. Ти няма да имаш предубеждения спрямо жените. От това как се отнасяте в семейството ще зависи вашето щастие.
Младия човек благодарил за съветите и си тръгнал. Когато бил вече на вратата чул зад себе си следното:
– Да и още нещо. Търси такава девойка, която обича и уважава баща си.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Администрацията на Пермския зоопарк се е обърнала към жителите на града с молба да донесат за животните топки, свежи зеленчуци и плодове. Приемали се всякакви топки: баскетболни, волейболни, футболни… С тях ще играят мечките, котките, маймуните и вълците. Това е групата от животни, които обичат най-много играта с топка, въпреки че топката изтрайва между тях едва половин ден.
Пресните тиквички и тикви гледачите в зоопарка искат за източната колобус, вид маймуна. Сега колобусът в природата се храни предимно с листа, а в зоопарка със сухи клони, плодове и зеленчуци.
Плодове и зеленчуци им давали в малки количества, защото животните се разболяват. Но да се купят толкова много продукти в днешно време е проблематично.
Миналата година на подобна молба от жителите на града са събрани около един тон необходими зеленчуци.

В съвремения свят ние сме съборили много стени. Живеем в квартири, тавански помещения, апартаменти и работим в открити офиси. Въпреки това, от време на време, се стреми да останем сами със себе си, насаме със собствените си мисли или с добра компания. Белгийския дизайнер Alain Gilles е създал такова място, което може да реши този проблем.
BUZZIHOOD е проект за личния живот и благополучие. Идеята е бързо и ефективно да се изолираме от външния свят. В крайна сметка, тази защита често е необходимост. Например, когато сме сред шумна група на публично място, дори в ежедневната суматоха на обществото или сред любимото, но гласовито голямо семейство.
Идеята ни позволява да се чувстваме сигурни и относително изолирани, но продължи да бъде част от заобикалящата ни реалност.
В тази модерна интерпретация на „телефонна кабина“ може да се говори по мобилния телефон, като същевременно се запази поверителността на разговорите и диалози без да се намесват минувачите и колеги. „Бутката“ може да бъде инсталирана в хотели, летища, офиси, както и на много други обществено значими места.
Тази обстановка има тенденция да почувстваме емоционален комфорт при работа с лаптоп, говорене по телефона или дори SMS кореспонденция. Двуместната кабина се използва за лична комуникация или обмен на идеи с партньор или колега.
Структурата е акустичен пашкул, направени със специален плат, усвояващ околния шум. Тази тъкан е направена от рециклирани материали.