Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.

Родения в Австрия Ханс Селие представя своето становище за стреса, като психологичен и емоционален отговор при заплаха. През 30-те години на 20 век Селие се натъква на стреса, докато работи с животни в своята лаборатория в Университета в Монреал. След това Селие продължава да публикува в областта на стреса и днес е смятан за „баща на стреса“.
Салие признава, че е сбъркал името на това, което изучава.  Той взима назаем термина от физиката и инженерската практика, където разбирането за стреса и пренапрежението се използват съвместно.
Английският език не му е роден език. Той избира думата стрес, но по-късно осъзнава, че думата пренапрежение би била по-подходяща. Да, но било прекалено късно. Терминът остава и все още така се използва.

Наистина трябва да престанем да търсим живия между мъртвите. Време е да спрем да блуждаем в гробището на греха, болестта и неуспеха и да заживеем възкресенски живот.
Не трябва да бъдем играчки в ръцете на съдбата. Живота ни не е произволно сплетена мрежа от събития и обстоятелства. Бог има конкретен план за нас. Той ни е подготвил такова откровение, с което ще благословим целия свят. Но ние никога няма да разберете това, ако не се обърнете към Него.
Затова и дяволът със всички сили се старае да съсредоточи вниманието ни върху проблемите в този живот, така иска да ни откъсне от живото слово на Бога. Той не иска да знаем, че върху нас оказва влияние възкресението на Христос. Само мисълта за това го хвърля в ужас.
Не позволявайте да бъдете вързани в погребалните дрехи на вчерашния грях. Вие вече не сте мъртви Излезте от гробовете и започнете да живеете новия възкресенски живот.

Веднъж попитали Хери Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
– Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
– О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
– Какво? Как може да стане такова нещо?
– Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
– Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
– У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
– Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежа се почесва по главата и казва:
– Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
– Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
– Фу, – отговарят от банката.
– А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
– Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
– Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
– Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
– Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
– О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
– Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
– Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
– О-о-о! Това променя нещата.