Сократ е казал, че ако някои иска да измени света, трябва да промени себе си и че никой не ти е враг, но всеки човек ти е учител.
Защо ни е трудно да „се задвижим“, за да разберем смисъла на тези мъдри думи, звучали преди 2,4 хиляди години.
Ние всички се учим едни от други. Обиждащите и обидените, оскърбяващите и оскърбените, унижаващите и унижените, влюбените и отхвърлените, всички са учители едни на други.
Тогава защо е необходимо да търсим „изкупителна жертва“ или виновник за нашите беди?
Предоставят ни се различни ситуации. Може това, което е станало с нас да ни изглежда лошо, но само по себе си то ни дава ключ за освобождение от някоя скрита травма, която ни пречи да бъдем щастливи и да растем духовно. За това неприятните хора, създавайки ни достатъчно проблеми, могат да се окажат нашите най-добри учители.
Проблемът не е в хората около нас, а в самите нас. За да ги промените, трябва първо да въздействате на себе си.

Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Сриването на една държава е всеобхватно явление, с което трудно можем да се справим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Падането продължава  дълго време и е прекалено масово движение, за да бъде спряно.
Развитието на химическа индустрия води до изкуствено отглеждане с химикали. По време на война има разрушения, индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.
При разпадането на дадено общество цари многообразна дезорганизация. Тя се гърчеше в приливи и на вълни. На повърхността се забелязва предпазливост, но с нюанси на цинична разпуснатост със скрити водовъртежи. А под нея струи силен поток от егоизъм и себелюбие, с изблици тук-там на жестокост, а най-отдолу — дълбоко притихнало езеро от амбиция.
Белезите на разпадането могат да се забележат навсякъде. Държавата изглежда вечна. Но и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят в клоните на държавата.
Тя ще се разпадне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Войни ще бъдат безкрайни. Ще западне търговия, ще намалее населението. Различните държави ще загубят връзката си едни с други.
Как ще се спасят натрупаните познания на човешката раса? С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават, но сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Идните поколения ще градят върху изгубеното знание и ще бъде необходимо всичко да откриват сами.
Те със завист ще си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията се е увеличила. В държавата ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на установения ред.

„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?