Не са много хората, които смятат Калвин Кулидж за велик президент. Но и днес се споменава за него като Мълчаливият Кал поради лаконичността му.
Когато една дама, която била сред гостите му се хванала на бас, че ще го накара да каже повече от три думи, той казал:
– Вие губите.
Този случай се смята за една от най-добрите шеги в президентската история.
През 1926 г. след като съпругът на Агата Кристи признал изневярата си и поискал развод, писателката изчезнала.
Скоро след това бил намерен автомобилът ѝ с връхна нейна дреха.
След 10 дена открили Агата в малък спа хотел, където била регистрирана под името на любовницата на съпруга ѝ.
Причината за поведението ѝ не била изяснена. Някои смятали, че това е психично разстройство като травматична амнезия. Други твърдят, че това е разумно отмъщение на Агата спрямо мъжа ѝ, който полицаите трябвало да заподозрян в убийство.
Сред хилядите доброволци, които участвали в търсенето на писателката бил и сър Артър Конан Дойл. Той не използвал методите на Шерлок Холмс, а посетил медиум, на който дал ръкавица на Агата Кристи.
По време на турнир Робърт Фишер приближил Смислов, който бил забележителен певец и започнал нещо да си тананика. Той нямал слух, нито глас, но внимателният и приятелски настроен Смислов му казал:
– Боби, вие имате истински талант!
Фишер взел насериозно комплимента и започнал да се хвали, колко добър певец е.
На следващия турнир решили да му погодят номер.
Една вечер в един ресторант, където се събрали доста шахматисти, конферансието обявило:
– Уважаема публика, сега пред вас ще излезе знаменитият солист Робърт Фишер!
За гросмайсторите това изпълнение било непоносимо, но в залата хората му ръкопляскали неудържимо.
А Паул Керс отбелязал:
– Боби, май ще трябва да оставите шахмата и напълно да се посветите на пеенето.
Фишер без да се колебае отговорил:
– Да, отдавна зная това, но за съжаление много добре играя шах.
При Николай I, глава на военната академия бил Иван Онуфриевич Сухозанет.
За ролята на науката във военното дело той имал особена представа:
– Науката във военното дело не е повече от копчетата на мундира.
Но съвсем различно било отношението на генерала към дисциплината:
– Без наука да се победи е възможно, без дисциплина – никога.
Луи XV водел тайна кореспонденция с граф дьо Бройл, министър без портфейл.
Един ден станало въпрос за избора на посланик за Швеция и графът предложил на тази длъжност граф дьо Вержен, който след завръщането си от Константинопол живеел в своето имение, далече от кралския двор.
Кралят не се съгласявал, министърът настоявал.
Най-накрая в полето на писмо от дьо Бройл Луи XV надписал:
„Не одобрявам вашият избор, но съм принуден да се съглася. Нека дьо Вержен замине, но му забранявам да вземе със себе си противната си жена“.
Трябва да се отбележи, че в писмата до краля е трябвало да се остави поле с ширината на половин страница.