През 2003 Дрюон, чийто баща е бил родом от Оренбург, летял  със самолет в Русия с Виктор Черномирдин.

Черномирдин поръчал червено френско вино, а Дрюон – нормална бира.

– Може ли с водка? – Сериозно казал Черномирдин. – Бира без водка – пари на вятъра.

Когато превели фразата на Дрюон, той дълго се смял.

След това, за да не я забрави, повторил я на френски.

Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.

Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.

Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.

Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.

Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.

Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.

Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.

Веднъж Пучини си счупил крака. Когато развълнуваните му приятели дошли да го посетят в болницата, Пучини жизнерадостно заявил:

– Не се тревожете, толкова за мен! При мен всичко е добре, а освен това трябва да ви кажа с гордост, че строителството на моя паметник е започнало.

– Ти си много несериозен, – отчел един от приятелите му. – Разкажи ни какво е станало с теб, не бива през цялото време да се шегуваш.

– Не съм и мислил за шега, – съвсем сериозно казал Пучини, показвайки своя гипсиран крак.

Глук мечтал да дебютира със своя опера в английската Кралска музикална академия, която по-рано се наричала Голям оперен театър.

Композиторът изпратил в дирекцията на театъра партитура на операта „Ифигения в Авлида“.

Директорът, честно казано, се изплашил от това необичайно, на нищо не приличащо произведение и решил да се презастрахова, като написал на Глук следния отговор:

„Ако господин Глук представи най-малко шест толкова великолепни опери, аз първи ще съдействам за представянето на „Ифигения“. Без това не може, тази опера превъзхожда и унищожава всичко, което е съществувало по-рано“.

Забележителният музикален талант на Жорж Бизе толкова ярко се проявил в детството му, че го приели в Парижката консерватория на девет години. На 12 години Бизе завършил обучението си и станал професионален композитор.

Един малко успешен композитор се изказал за Бизе за преждевременния му талант с думите:

– Който рано е разцъфтял, то и рано ще престане да цъфти.

– Очевидно е, че той прави сметка да разцъфти не по-рано от 70 години, – разсмял се младия композитор, когато му предали тези думи.