Йохан Гьоте съвсем не можел да понася дима. Ставало му лошо само като видел един пушещ човек.

Ако помещението е изпълнено с дим, Гьоте го измъчвали кошмари.

Интересното е, че той усещал и най-слабият мирис на тютюн.

Веднъж той уволнил своя готвач. За отмъщения, озлобеният готвач в отсъствието на бившия си господар, влязъл в стаята му и там изпушил една лула силен тютюн.

По време на репетиция на симфоничната поема на Дебюси „Море“ Артуро Тосканини искал да добие нежно звучение на инструментите.

Той се опитвал да разясни на оркестъра, какво иска, но опитите му били безуспешни. Изпаднал в пълно отчаяние. Без да може да подбере подходящите достатъчно убедителни думи, той извадил от джоба си копринена кърпичка.

Вдигнал я високо над главата си и разтворил пръстите си.

Оркестрантите озадачено наблюдавали кърпичката, която леко и плавно се носела из въздуха и накрая безшумно се приземила

– Е, сега ме разбрахте, господа? – сериозно казал Тосканини. – Моля ви, изсвирете поемата точно така!

Райзман имал болен зъб. Лекарят в клиниката препоръчал веднага да се махне зъба и той му предложил да го извади веднага.

Но Райзман бил мнителен човек и в обикновена поликлиника не искал да вади зъб.

Отишъл си в къщи, разбрал чрез познат телефона на известен зъболекар. Позвънил му и зъболекарят му определил час в три след обяд.

Едва Райзман изтраял до сутринта и отишъл  при знаменития зъболекар половин час по-рано. Срещнал го асистента на професора, вероятно практикант.

Професорът погледнал зъба и казал на асистента си:

– Започвайте! Ето ви инструменти, форцепс …. Не се притеснявайте! Все някога трябва да се научите….

И професорът излязъл нанякъде. Райзман и дума не успял да каже.

Започнал кошмарът. Неопитният практикант счупил зъба, а след това започнал да дълбае, за да извади останалите парчета.

В три часа влязъл професорът, почукал по циферблата на часовника си и казал

– Свършвай по-скоро! При мен в три часа ще дойде известният кинорежисьор Райзман.

Луи XV поръчал на художника Морис де Латур свой портрет.

По време на сеансите краля често разговарял с художника.

Окуражен от вниманието на краля и признанието на работата му, художникът добил смелост и веднъж казал:

– Вашите адмирали, господарю,  не са наясно с морето.

Кралят изведнъж станал суров и отбелязал сухо:

– А така значи? Но за това пък нямат никакви противоречия с моя Верне.

Клод Жозеф Верне бил художник маринист.

Това е станало през 1938 г., когато над Австрия надвиснала опасност да бъде присъединена към нацистка Германия. Тогава Калман решил да емигрира в Америка.

На прозорчето пред чиновника, оформящ емиграционните документи, се тълпели много хора.

При огромното количество работа, която трябвало да извърши измореният чиновник, се случвали порой от неприятности. Обърквали се имена, не се посочвала година на раждане, ….

На най-важните емиграционни документи на Калман на мексиканската граница  била открита ужасна грешка. Вместо „Имре Калман“ било написано Ирма Калман“.

Естествено човекът от граничната охрана бил много изненадан, когато пред себе си видял не Ирма, а набит и солиден господин Имре.

Калман, който знаел само унгарски и немски, изпаднал в ужас, не знаейки как да обясни ситуацията.

Изведнъж му дошла идея как да се справи с проблема. Извадил един пожълтял театрален афиш и посочил името на постановката „Царицата на чардаш“, след това с пръст посочил себе си, опитвайки се да обясни връзката между афиша и себе си.

– Имре Калман и Ирма Калман са едно и също лице.

Последната фраза, той казал на английски, това било единственото нещо, което можел да направи.

Служителят на границата удивен с възторг отворил уста.

– О, Имре Калман! – извикал той. – Знаменитият Имре Калман, който е написал толкова много прекрасни мелодии.

И той доволен запял фалшиво  популярна унгарска мелодия.

– Извинете, господине, – прекъснал го Калман, – бих искал да обърнете внимание на ….

– Разбирам, заявил чиновникът, поразен от запознанството си с краля на оперетата. – Вместо „Ирма Калман“ в документите трябва да пише „Имре Калман“. Аз няма да ви създавам пречки, заради тази грешка.. Такъв човек, който е написал такава прекрасна мелодия …

– Благодаря ви, – отговорил композиторът, усмихвайки се. – Но трябва да уточня, че всичките мелодии, които току що изпяхте са от …. Лехар!