Искате ли да чуете песента на позитрона? Италианският инженер Доменико Вичинанца е готов да реализира тази мечта.
Този човек е експериментирал с вулканична активност  и даже е свирил древногръцка музика с „Оркестър на забравените звуци“. Сега го влече субатомния свят на мъгливи и капкови камери – предшественик на съвремения  детектор на частици.
Облачната камера е изобретена през 1895 г. от шотландския физик Чарлз Томас Рийс Уилсън, който е работил в известния Кавендиш лаборатория в университета в Кеймбридж. Уилсън се интересувал от метеорологията, искал да възпроизведе  кондензация на облаци в лабораторията. Той напълнил херметически затворен съд с въздух наситен с влага. Поради адиабатното разширение температурата паднала и се извършила кондензация.
Изследователят изучавал процеса, при който йони стават ядра на водни капки и дори фотографирал капките. През 1910 г. той осъзна, че може да използва своето устройство за откриване на заредени частици, тъй като те оставят  йонни следи и водни капки, когато минават през газа.
Така Уилсън пръв в света, успял да снима следите, оставени от алфа-и бета-излъчване. Ако в камерата на Уилсън се създаде магнитно поле положително и отрицателно заредени частици се насочат в различни направления.
Мехурчестите камери се основават на същите принципи, но с едно изключение, те са пълни не с пара, а гореща течност. Когато субатомни частици се сблъсква с ядрото ​​на един от атомите на течността, става изпарение и се получава крехък мехур.
Г-н Вичинанца експериментирал с алгоритми за озвучение на „тихите“ процеси и приложил същия метод към позитрона. Композиторът се стремял, колкото може по-точно да пренесе следите на частиците на нотната  стена. След това  г-н Вичинанца съчинява мелодия и преписва кода на специален софтуер за хармонизиране на резултата.
Според него, следите оставени от частици и античастици, трябва да се изразят в две симетрични мелодии, разходящи в противоположни посоки.
Г-н Вичинанца не е първия композитор, вдъхновен от физиката на елементарните частици и който ползва алгоритми за озвучаване на естествените процеси. Миналата година Алексис Кърк от Университета на Плимут от лабораторията Ръдърфорд –  Епълтън е съчинил дует за виолончелист и радиоактивни субатомните частици, произведени в камерата на Уилсън.
През тази година се е състояла премиерата на симфонията „Алтернативна енергия“, написана от Мейсън Бейтс, композитор на Чикагския симфоничен оркестър, вдъхновен от звуците на Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“.

Кантата е сериозен жанр на хоровата музика. И ето ви поредната баховска шега „Кантата за кафето“.
Както е отбелязано от музикалните историци, тя се явява отговор на социалното движение, свързано със забраната жени да пият кафе. Смятало се е, че тази напитка ги прави стерилни.
Сюжетът на кантатата е прост. Възлюбеният на младата Лизхен я научил да употребява новата напитка, която отскоро се била появила в Европа.

Бащата бил решително против увлечението на дъщеря си към Клаус и кафето.
Въпреки многократните призиви  „пий по-малко кафе, мой приятелю!“ Ключовата арии заключава, „Ах! Как сладък е вкусът на кафето! По-мек от хиляда целувки, по-сладки от вино!“
Щастливият край на операта е традиционен: младите са женени, и неумолимия баща пие за тяхното здраве … чаша кафе.

Немския фотограф Мартин Климас е създал серия от фотографии, където той е запечатал портрета на песен чрез пръски от бои.
Главната задача на фотографа била да покаже красотата на многоцветния хаос от бои, които се подчиняват на особен порядък в зависимост от определена музика.
Климас снима движението на всяка капка боя. Всяка от снимките е ярка смес от цветове., нещо подобно на аналогово представяне на музиката.
Добре подбрана палитра от цветове се поставя на специална повърхност, която при включване на определена мелодия започва да вибрира и да изхвърля капки боя нагоре.
Мартин Климас е пресъздал портретите на много песни, от Майкъл Дейвис до Kraftwerk. За създаване на тези работи са били необходими шест месеца, при това са изхвърлени 1000 „изстрели“ от боя и са изразходвани 18 галона материал.
Климас е станал известен в света на изкуството преди четири години, когато е създал серия от снимки на порцеланови статуи в момента на тяхното разрушение.
Той създава своите работи под вдъхновението на абстрактния експресионизъм, но главен негов вдъхновител е Ганс Джени, сложил началото за изучаване на звуковете и вибрациите.
С помощта на картините си Климас се опитва да отговори на въпроса: „На какво прилича музиката?“

Григ дал голям концерт в Осло, чиято програма изцяло се състояла от произведения на композитора.

В последната минута Григ решил накрая на концерта да изпълни произведение от Бетховен.

На следващия ден в най-големия столичен вестник се появила доста остра рецензия от един известен норвежски критик. Той изобщо не харесвал музиката на Григ.

Критикът особено остро се отнесъл към последното изпълнение на концерта, отбелязвайки, че това „съчинение е просто смешно и съвършено неприемливо…“

Григ позвънил на този критик по телефона и казал:

– Вас ви безпокои духът на Бетховен. Длъжен съм да ви съобщя, че последното произведение, изпълнено в концерта на Григ, съм съчинил аз!

От срам, нещастният опозорен критик получил инфаркт.

Някои хора говорят с помощта на ръцете. Изследовател от Университета в Британска Колумбия решил да докаже, че благодарение на съвременните технологии и възможностите на компютърното моделиране и дизайн, да се „говори с ръце“ може да се възприема буквално.
Sidney Fels и неговия изследователски екип, оборудван с обичайните чифт ръкавици, с чувствителни сензори, фиксирали движенията, при които се издавали определени звуци.
Различните движения с ръце произвеждат различни звуци. Например, свита дясна ръка възпроизвежда силни звуци, а отворена лява ръка предизвиква звучението на гласни звуци.
Освен това, лявата ръка служи като регулатор на кратки звуци, като съгласните B и P, на американски английски.
Идеята е да се дублират някои от движенията на гърлото и езика в произнасянето на определени звуци по време на разговор. Гласни са отворени звуци, които се образуват с отворено гърло и устните, така както отворените ръце, възпроизвеждат същите видове от звуци.
За допълнително ниво на контрол, дясната длан възпроизвежда висока тоналност от звукове. Когато се намира по-надолу тя снижава тоналността и достига хоризонтално положение.
Тази технология може да се използва за създаване на музика. Вече им няколко концерта, в които това изобретение се е използвало като музикален инструмент.
Въпреки че тази технология е станала въплъщение на идеята за създаване на виртуален музикален инструмент, изобретателят смята, че тя може да намери приложение и в промишлените отрасли. Например, в машиностроенето, за преместване на тежко оборудване. Кранове, които повдигат и преместват тежки предмети, могат да се управляват с помощта на жестове.