В дома на Чарли Чаплин често гостували различни знаменитости. У него са били Артур Рубинщайн, Игор Стравински, Рахманинов, ….
Веднъж на гости у Чаплин дошъл Владимир Хоровиц, с съпругата си Уанда, дъщеря на Тоскани и осемгодишната им дъщеря Соня.
Чаплин не могъл да се наслуша на Хоровиц и често го молел да свири още и още.
Когато Хоровиц си отишъл, Чаплин възхитено казал:
– Когато той свири, сякаш в стаята има цял оркестър. От неговото свирене покрива ми ще рухне!

Осмият студиен албум на алтернативната група The Flaming Lips, наречена Zaireeka бил пуснат на  4 CD.
Особеността на албума е в това, че всяка композиция е разделена на четири съставящи.
И за да се прослушат песните  в пълната им версия, трябва да се включат едновременно дисковете на четири различни аудиосистеми.
Слушателите могат да експериментират, пускайки не всички дискове, а в каква да е комбинация от две или три части.

Музиката има голяма сила. Тя въздейства върху разума на човека. Умовете на всички хора, независимо от тяхната нагласа и разбиране са еднакво чувствителни към музиката. Някои животни също имат усет към музиката. Дори скалите и растенията реагират на музика. Тя въздейства върху всички живи същества.
Разказват, че през XVI век певец бил способен да смекчи камък, да запали свещ и даже да предизвика дъжд чрез музиката си.
Музиката придава на всички творения жизнен импулс. В историята има много примери за необикновената сила на музиката.
Отдавна живял  един артист и музикант Афлатун. Кралят на страната, където живеел певецът, много пъти го канел, за да се наслади на изкуството му в двореца. Но музикантът имал свои задължения, а и не му се ходело при краля.
Веднъж съвсем случайно в него се породило желание да отиде в двореца. Отишъл и свирел там. Първо всички се смели, докато сменил мелодията. След това започнали да плачат и той отново сменил мелодията. Тогава всички заспали. Афлатун преди да тръгне написал на една бележка:
„Тук дойде Афлатун, който ви накара да се смеете, да плачете, а накрая ви приспа и си тръгна.“
Той сложил посланието си пред спящия крал и тихо излязъл.

В нощта на 13 срещу 14 юли 1977 г. в Ню Йорк, в резултат на удар от мълния настъпила непрогледна тъмнина, имало масово прекъсване на електроенергията.
Започнало плячкосване и разграбване на магазините. От салоните по електроника били откраднати много скъпи DJ инсталации, които не били по джоба на негърското население.
Благодарение на това се появили нови тиджеи, свирещи в скоро зародилия се стил  хип хоп.

Това дало мощен тласък за развитието и популяризирането на този стил извън Бронкс.

Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.