Веднъж Бородин се връщал с приятел от домашна музикална вечер, в която и двамата участвали.
Бородин свирел на флейта, а приятелят му на цигулка.
Било доста късно, фенерите едва мъждукали.
Бородин бил се замислил за нещо и широко крачел напред, а неговия заспиващ приятел малко изостанал…
Изведнъж се чул странен и непознат шум, викът на Бородин накарал приятелят му да се разсъни…
– Ей, къде си? – извикал приятелят му, но никой не отговорил.
Бородин бил изчезнал….
Изплашеният младеж замръзнал, услушал се и след малко дочул звук на флейта…
Интересното било, че мелодията на флейтата идвала като че ли изпод земята.
Оказало се, че в тъмното Бородин се е препънал и паднал в една дълбока яма.
– Александр, всичко наред ли е с теб?
– извикал приятелят му отгоре.
– За сега не знам, – казал Бородин, – но слава Богу, изглежда флейтата е цяла!

Джиниър Уелс е бил знаменит изпълнител на блус, предимно на устна хармоника. Той е бил певец и музикален критик на „Филаделфия Инкуайърър“.

Уелс до такава степен се вманиачил в свиренето на блус, че рискувал да попадне в затвора заради това.

Като тинейджър отчаяно мечтаел за устна хармоника. Видял такава в една заложна къща. Той имал само долар и половина, а тя струвала два долара. Джиниър хвърли парите на касата, грабнал хармониката и избягал, но после бил заловен.

Избегнал наказанието само защото съдията по делото, поискал да го чуе как свири на хармоника. Правистът бил толкова очарован, че сам доплатил 50-те цента.

У Уелс имало такава сила и емоционално присъствие, че дори когато го слушали на запис, го виждали пред себе си.

Група учени от Великобритания и Германия са открили експериментално съществуване на скрити йерархии в струнните квартети.
В изследването са участвали два професионални музикални струнни квартета. Били им предложени за изпълнение фрагмент от творби на Хайдн op. 74, п. 1, където композиторът използва неочакваната промяна на темпото.
При анализа на записите, изследователите са обърнали внимание на малката промяна на скоростта на свирене на всеки един от музикантите. Оказало се, че един от четиримата изпълнители в първата група, често трябвало да променя своето собствено темпо, синхронизирайки се с темпото на колегите си, ако това не го е направел той, другите се адаптират към темпото му.
Във втория квартет, четиримата се приспособявали един спрямо друг в еднаква степен.
В единият състав се виждаше подобие на самодържавие, а другият на демокрация.
В същото време самите музиканти бяха изненадани да научат, че постъпват така. Те са изказали предположения, че при изпълнение на други произведения, организацията вътре в оркестър може да се промени.
Сега изследователите искат да изяснят, чувстват ли разлика във вътрешната йеархия на квартетите зрителите и ако това е така, какви музикални колективи предпочитат да слушат.

Веднъж със Сен Санс разговарял диригент, който имал прекалено голямо самочувствие.
Самоувереният диригентът безапелационно заявил:
– В симфониите е неумесно да се използват тромбони.
Изненаданият Сен Санс му намекнал:
– Великият Бетховен си е позволил това и в неговите симфонии доста често звучат тромбони.
Разгорещен диригентът закрещял:
– Какво си позволява той! Изглежда е решил, че щом е Бетховен, всичко му е разрешено!
– О, не трябва толкова много да се вълнувате, господине! – казал Сен Санс. За Бетховен всико е били възможно, но за вас, това не е така…. Просто всеки трябва да се занимава със своите работи.

На някакъв прием Чарли Чаплин изпълнил пред събралите се гости много сложна оперна ария.
Когато той завършил един от гостите възкликнал:
– Страхотно! Нямах представа, че пеете толкова хубаво.
– О, ни най-малко. – засмял се Чаплин, – аз никога не съм умеел да пея. Сега просто имитирах известен тенор, който слушах в операта.