През лятото на 1983 г. с нея се случило нещастие. Баща ѝ бил тракторист и работел на полето. Той ѝ отрязал стъпалата на двата крака. Раса била на 3 годинки. В селото нямало телефон. Детето щяло да умре от загуба на кръв и преживяния шок.
След 12 часа Раса лежала на операционата маса в Москва.
За Ту-134 по тревога издигнат в петъчната нощ в Латвия „разчистили“ коридорите до столицата. Диспечерите знаели, че в празния салон лети малък пътник. Отрязаните части от краката били сложени в замразена риба и летели на съседната седалка.
Детето било поето от младия хирург Датиашвили, извикан по спешност от дома си.  Никой до тогава не бил правил такава операция.
Свалили от самолета носилката. Детето било пребледняло като лист. Хирурга извикал:
– Къде са краката?
На пода изпаднали замразените стъпала заедно с рибата.
Рамаз Датиашвили оперирал бързо. Съшивал кръвоносен съд с кръвоносните съдове, артерия с артериите, нерви, мускули, сухожилия. След 4 часа Хирурга и екипа били вече капнали от умора и напрежение.
9 часа по-късно, когато били направени последните шевове, ходилата на детето се затоплили в ръцете на доктора ….. Нямало вече разлика в отрязаните части на краката и тялото на дете, те били вече едно цяло.

Мъж влязъл в обществената пералня и открил в една от пералните машини петгодишно момиченце. Родителите на детето не били наоколо. Детето било спасено и лекарите са казали, че ще живее.
Ако този мъж не се беше оказал до въртящия се барабан на пералнята, момиченцето щеше да бъде мъртво. Барабанът се въртил с голяма скорост и за да се спре машината трябвало да се изключи тока.
След като извадили детето, го отвели веднага в болницата в Хюстън.
Странно е, че никой от персонала не е забелязал детето, нито знаят кога и как е влязло в барабана на пералнята.
Преди инцидента една жена заявила, че пералнята, от която било извадено момиченцето, не работела, нещо се развалила и си поискала парите обратно, а след това използва съседната машина.
Полицията разследва инцидента.
Това не е единствения случай. През 2012 г. двойка „шеговито“ изпрала сина си в пералнята, но той оживял. Но две китайски момичета, попаднали в подобна ситуация починали.

Уникално събитие се е случило в китайския град Ханжоу. В  местния зоопарк се е родило тигърче без без ивици. Цветът му е изцяло черен и привлича вниманието.
Тигърчето е много необичайно, въпреки че в поведението си не се различава от своите братя и сестри. То е много игриво и се чувства добре. Хората му обръщат доста внимание, но тигърчето не се смущава от това, даже обратното.
Според учените тази необичайна окраска се дължи на мутация или абундизъм, т.е. ивиците са се разширили до такава степен, че са се слели една в друга.
Таковаа явление се наблюдава при дивите котки, които имат наситен цвят, така те стават невидими в гъстата гора. Тигрите предпочитт откритите пространства, за сега не е забелязано да търсят тъмните места в горите.
Има предположение, че мутацията е причинена от това, че родителите на тигърето произхождат от една и съща популация.
Сега малкото живее в дома на един от работниците в зоопарка. Защо не са го оставили при другите животни, за сега не уточняват. Вероятно има опасения, че възрастните тигри агресивно ще се отнесат към необичайното оцветяване на малкото.
За сега едно куче кърми малкото тигърче.

Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Това е невероятно. Абсолютно непознати, които нямат семейни връзки, толкова много си приличат сякаш са близнаци.
В историята е имало не малко такива случаи. Макар че са сходни имат някои разлики.
Очевидец на феномена копие на човек, може да срещне или своя собствен двойник или копие на добре познат на него човек.
Подобен случай имал и Марк Твен, когато пътувал в Канада.
Веднъж той бил в Монреал, където в негова чест домакин устроил прием.
На този прием писателят видял една от своите стари познати, с която не се е срещал най-малко 20 години.
Тя се намирала близо до Твен в компания с другите поканени гости, разменяйки с тях по някоя незначителна фраза.
За изненада на Марк Твен, тя не само не дошла до него за да се видят, но дори не му кимнала глава, за да го поздрави….