Преди да се появят мусоните в Индийският океан острицата, която расте на плато високо в планините на Тибет, напълно се „се разтваря“.

Екип от учени от Китай и Европа са открили необикновената способност на острицата, растящи в блата и в планините на Тибет.

Растението може да „предскаже“ идването на мусона от Индийския океан. Въпреки това, учените все още не са в състояние да се разбере механизма на това поведение на острицата.

Растението явно има сложна система за прогнозиране на времето. За да потвърди поведението на острицата, учените са анализирали данните, събрани от пет научни станции за последните две десетилетия в тибетския окръг  Дамшунг.

Преди това учените неведнъж са отбелязвали, че растението има способност да „предсказва“ климатичните аномалии, като например по-топла зима. Въпреки това, поведението на острица, няма нищо общо с температурни промени.

Мусоните идва от Индийския океан през лятото и донасят обилни валежи. Въпреки това, времето на пристигането им е различно всеки път.

На учените им е трудно да разберат механизмите на поведението на растението, което започва да реагира на мусоните, още преди да се надигнат над Индийския океан.

Пингвините живеят предимно в Антарктика, където средната лятна температура е минус 30 ° C, а през зимата е минус 60-70 ° C.

Птиците гнездят на земята и ловят риба в океана, но не се превръщат в ледени висулки. Как го правят, учените едва сега са разбрали.

Устойчивостта на пингвините към студа се дължи на особената структура на перата им.

Специалисти в областта на околната среда, инженери и технолози от редица университети и лаборатории в Китай внимателно са проучили образци на пингвинови пера, а след това създали мембрана от нановлакна, притежаващи аналогични свойства.

За проучването учените са взели няколко пера от пингвините на Хумболт, гнездящи на бреговете на Чили и Перу, и добиващи храна в студените океански течения.

По време на експеримента изследователите са разрязали перата на малки части 4х4 мм и след предварителна подготовка ги поставили под електронен микроскоп, което им помогнало много внимателно да изучат структурата им.

Оказало се, че те са покрити с мрежа от брадавички, които имат зъбци и малки кукички. Такава структура отблъсква водата и освен това не позволява по тях да се полепят различни вещества.

Създадената мембрана от нановлакна, по подобие на перата на пингвините, може да се използва, за създаване на тъкан, която е устойчива на заледяване.

Повечето от реките на нашата планета текат в едно русло. Но не малко реки се разбиват на безчислени тънки канали.

Често такива „плетени“ реки са широки, но плитки.

Такива многобройни „ръкави“ се образуват на места със стръмни склонове и където водата е наситена с голям брой едрозърнести утайки.

Освен градиента и множеството седименти, важна е и скоростта на течението.

Много често „плетените “ реки се образуват в планински вериги и ледници.

Структурата на такъв воден поток се намира в постоянно движение, т.е. едни от каналите се появяват, а други изчезват с времето.

На 90 години Норма изгубила мъжа си, а няколко дни след това разбрала, че е болна от рак. Тя се отказала от операция и следващата я химиотерапия.

Вместо това решила да пътешества из САЩ.

– Какво лечение? – казала Норма. – Аз съм на 90 и вече си отивам.

И го направила.

Децата на Норма живеели в придвижващ се фургон и когато старицата споделил с тях своите планове, те я подкрепили.

Така 90 годишната жена се отправила на пътешествие. Тя нямала болки и не се чувствала дискомфортно. И ракът я освободил.

Когато докторът на Норма обвинили в безоотговорност, той отговорил:

– Тя е избрала свой метод на лечение. И той се оказа успешен.

Дребната весела бабичка пътувала по щатите, обогатявайки живота си с нови преживявания и впечатления.

Жената посетила много национални паркове в САЩ, видяла Скалистите планини и дори станала участник в една от индиянските церемонии! При нея дори нямало намек, че е паднала духом.

Норма ни дава много добър съвет:

– Каквото и да стане, просто продължавайте да живеете. Това не е чак толкова трудно, колкото изглежда.

Изненадващо е, че растенията са в състояние да произвеждат прости математически изчисления, като тези, които извършваме в училище.

Тествано било растението Arabidopsis, което често се използва при научни експерименти.

Измерванията показали, че процеса на контрол на нивото на химичните вещества е съпроводено с просто деление.

През нощта, когато растението не може да преработва въглеродния диоксид в захар и нишесте, то трябва постоянно да контролира запасите си, като ги разпределя на дажби до настъпване на зората.

Механизмът на този сложен процес се оказал много прост. Растението през нощта контролира запасите си на нишесте, а информацията за времето идва от оригиналния вътрешен биологичен часовник.

По такъв начин, в тези типове за растението действия се крие прост математически модел.

Тези свойства преди това са били открити в животни, а птици използват подобни механизми, за да контролират мастните си запаси.