Cymothoa exigua това е най-необикновения паразит в света. Расте до 3 – 4 сантиметра. Той прониква в тялото на рибата през хрилете и се впива в езика й.
Паразита пие кръв и така расте. След време езика на рибата умира поради липса на кръв и паразита го заменя с тялото си.
Рибата може да използва паразита като собствен език и както изглежда това не й вреди, освен загубата на естественият й език.
Това е единствения известен случай, когато паразит замества орган от тялото на животно, като изпълнява всичките му функции.
Това не е фантастика. Необикновеното същество живее предимно по крайбрежието на Калифорния.

Виждайки нещо чудновато първия въпрос, който си задаваме е: „Това  истина ли е или едно от множеството мошеничества, неразкрити досега?“ Ще ви разкажа как Петър Първи реагирал, когато видял „поредното чудо“.
Хиляди хора  стояли по цял ден в църквата, за да гледат плачещата икона на Богородица, вместо да се трудят на полето. Царят бил заинтригуван, но предусещайки, че тук нещо не е наред, решил сам да проучи нещата.
Погледнал зад иконата и там видял  устройство, което подавало течно масло в прорезите, които се намирали в ъгъла на очите на  Дева Мария. Маслото, което се стичало на капки, имитирало ронещи се сълзи.
Тогава Петър Първи заповядал: ‘Заповядвам от днес нататък  Богородица да не плаче и ако отново заплаче с помощта на масло, то попските гърбове ще заплачат с кървави сълзи“.
В Русия най-големите умове винаги са воювали с мистериите и суеверията. По-късно Дмитрий Менделеев написва книга, в която са описани спиритически сеанси и данни от заключения на компетентна комисия, които разяснявали всеки от наблюдаваните случаи.
В предисловието на книгата си Менделеев е написал, че приходите от продажбата на тази книга ще отидат за построяване на аеростат за изучаване на горните атмосферни слоеве, с цел да се прогнозират промените на времето.
„Нека поне веднъж суеверието да послужи в полза на науката“. Това са думи на самият учен желаещ хората да не остават в заблуждение.
Днес съществуват толкова загадъчни и мистериозни неща, за които трудно бихме могли да дадем някакъв отговор, но това не бива да ни води в заблуждение. Това, че не можем да обясним даден феномен, не означава, че за него няма реално обяснение, просто трябва да се открие.

Растоянията на планетите до слънцето се подчиняват на строен, необясним за сега закон, който важи с изумителна точност за Уран.
Дали някога ще се намери гениален ум, който да свърже закона, открит през 18 век от Титус и Боде, с причината му, е под въпрос. Вече много математици и физици са се пробвали с тази задача.
Може би законът е плод на случайност, което е възможно, но малко вероятно. А как гласи тайнствената формула?
Ако към всяко число от степенуваната поредица 0, 3, 6, 12, 24, 48….. се добави четири и резултата се раздели на десет, се получава средното растояние на всяка планета до слънцето в астрономически единици (АЕ). АЕ е растоянието между Земята и Слънцето, която е около 150 милиона километра.
Меркурий      0 + 4 = 4             4 : 10=0,4 АЕ          0,38 АЕ
Венера          3 + 4 = 7            7 : 10=0,7 АЕ           0,72 АЕ
Земя              6 + 4 = 10          7 : 10=0,7 АЕ           1    АЕ
Марс            12 + 4 = 16        16 : 10 = 1,6 АЕ         1,52 АЕ
Планетоиди  24 + 4 = 28       28 : 10 = 2,8 АЕ          2,8  АЕ
Юпитер         48 + 4 = 52       52 : 10 = 5,2 АЕ         5,3  АЕ
Сатурн          96 + 4 = 100   100 : !0 = 10 АЕ           9,5  АЕ
Уран            192 + 4 = 196   196 :10 = 19,6 АЕ        19,1 АЕ
Наблюдаваните стойности са пресметнати от средното растояние на планетите до Слънцето.
Както се вижда, наблюдаваните и изчислени стойности съвпадат до голяма степен. Точката на тежестта на Астероидният пояс действително е точно 2,8 АЕ, където кръжи астероида Церера.
Закон без причина, по точно закон, за който няма видима причина. Кой ли ще открие ключът на загадката?

Езерото Кахайнайдах в Якутия е наречено дяволско. Причина за това са аномалиите, които се наблюдават в самото езеро и в околността.
Водата на езерото е тъмна. На брега има повалени и обгорели дървета, купчини от въглищна шлака и изпечена глина. От време на време тук могат да се намерят трупове на животни, а понякога и на хора. Каква е причината за смъртта им досега никой не е разбрал, съществуват само предположения.
Страното е, че аномалиите ставащи край езерото са станали известни едва в началото на 20 век. Ето как е станало това.
Местен рибар след като хвърлил мрежата си, забелязал, че водата на езерото заклокочила, а след това закипяла пред очите му. Чул се силен грохот и към небето се издигнал син пламък. От страх човекът паднал на земята и скрил лицето си в тревата. Стоял така дотогава, докато всичко утихнало. Когато се изправил забелязал, че дрехите му на гърба са обгорели, а мрежата била пълна с варена риба. Извадил я бързо и я хвърлил далеч. От тогава езерото се прославило като дяволско и никой не смеел да го приближи.
Геолозите предполагат, че на това място дълбоко под земята горят залежи на камени въглища, които възпламеняват събралия се под водата метан. Това донякъде обяснява това, което е преживял рибарят, но по какъв начин това може да се свърже с намерените трупове на хора и животни? Дали са се отровили от самия метан? Това за сега остава само загадка.

Туринската плащеница е средновековна християнска реликва. Американски учени твърдят, че тя е дело на Леонардо да Винчи. Според тях художника е пренесъл своето изображение върху плата с помощта на техника, която предхожда фотопечата.
За това съобщава Telegraf.
Според легендата, Туринската плащеница е плат, в който е било завито тялото на Христос след смъртта му. На тъканта са отпечатани образа и тялото му.
Американката Л. Шварц от училището на визуалните изкуства в Ню Йорк смята, че Леонардо да Винчи е използвал предшественик на фотоапарата, за да пренесе собственото си изображение върху плата.
Образа е нанесен в тъмна стая, като първоначално тъканта е била покрита със сребърен сулфат. Това съединение е било известно в Италия още през 15 век. В резултат на това изображението става светлоустойчиво. Слънчевите лъчи минаващи през призма на една от стените на стаята, попада върху плата, в резултат на което се е появил образа. Ако се погледне плащеницата с невъоръжено око, то ще се види негатива на образа на човек.
Предполага се, че фалшификацията е предназначена да замени истинската, според която това е доста груба работа.
За истинската плащеница се знае, че е била купена през 1452г. от Людвиг Савойски, след което е изчезнала за цели 50 години. Когато била мистериозно открита, тя изглеждала напълно правдоподобно.
През 1988г. е направен радио-въглероден анализ и е установено, че плащеницата е направена в периода 1260 – 1390г.
Фалшификата направен от да Винчи не е единственото откритие на Шварц. Още през 1980г. открива, че лицето на Мона Лиза е портрет на Леонардо да Винчи. За доказателство е използвала компютърно сканиране, което е показало еднакви пропорции на изследваните образи.
Фалшификат или мистика Туринската плащеница съществува и днес. Дали е вярно откритието на Шварц или не, може би други изследователи ще долажат.