Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.

В книгата си „Урок по анатомия“ Николас Тулп описва момче-овца.
Момчето било доведено в Амстердам. Тогава е бил на 16 години. Може би в детството си е загубил родителите си и е израснал сред дивите овце на Ирландия.
Момчето се отличавало с ловкост, стоманени мускули и потъмняла кожа от слънцето. Имал низко чело и изпъкнал тил, това придавало на външността му необичаен вид.
Юношата не говорел, а блеел като овца. Отказвал да приема обикновена храна, а се хранел изключително с  трева или сено и пиел обикновена нефилтрирана вода.

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?

В  една австралийска болница се случило чудо. Жена в 27-та седмица от брамеността си родила близнаци – момче и момиче. Децата били недоносени и веднага след раждането били оставени в интензивното отделение. Момиченцето с оказало здраво, а опитите да съживят момчето били напразни. Лекарите трябвало да признаят, че детето е мъртво.
Донесли момченцето на майката, за да се прости със него. Жената прегърнала детето до гърдите си и така останала с него два часа. Заедно с мъжа си тя говорела на сина си, как ще го нарекат, разказали му, че има сестра. Говорили му какво ще направят с него в бъдеще.
Изведнъж момченцето въздъхнало. Лекарят помислил, че това е просто рефлекс, но когато майката се опитала да го нахрани, като натопи пръста си в кърмата, дишането на детето станало равномерно. Скоро то отворило очи.
Лекарят, който се намирал близо до майката в този момент, само клател глава и казвал: „Не вярвам, това не може да бъде“.
Този случай станал известен след като родителите на близнаците разказали своята история в едно телевизионно шоу. Сега момченцето е на 5 месеца и е напълно здраво.

Богатия звук се създава от сложна интенферентна вълна във водата, сипана в чашата. Наблюдават се как капки се откъсват от повърхността, отскачат и се плъзгат по нея.
Звукът на пеещите чаши се използва за молитва, релаксация и медитация. Тези звукови резонатори са популяризирани от будизма. Пръв започнал да ги прави тибетски огненопоклоник. Традицията за направа на такива чаши датира от V век пр. н. е.
Те са правени от бронз с добавки на цинк, желязо, злато, сребро и никел. Състава на сплавта варира, както и дебелината на всяка чаша.
За да се извлече звук от такава чаша се прави следното. В нея се сипва вода. По ръба на чашата, чрез кръгови движения, се движи дървена пръчка или облицован с кожа чук.
Математикът Джон Буш и физика Дени Терван изучили хидродинамични и акустични свойства на четири пеещи чаши, като използвали апарат за микроснимки и звуков излъчвател за издаване на звуци с резонансната честота на чашата.
На повърхноста на течността в чашата, чийто стени вибрират, се появяват Фарадееви вълни. Когато честотата на вибрациите достигне критичния предел, повърхността на течността става нестабилна и прилича на кипяща вода.
Уникалността на пеещите чаши е в това, че за разлика от стъклените бокали, много по-лесно течността се привежда в състояние, при което да се образуват Фарадееви вълни и капките по-бързо се откъсват от повърхността. Тези капки не се свързват веднага с основната маса от течността, а отскачат и след това се приземява върху вълната, образувана при нейния отскок.
Огромното множество от капки, докосвайки различни вълни, създава прекрасен звук, на който се преписват терапевтични свойства.
Има огромна полза от тези изследвания. Първо капките излетели от чашата, като от трамплинг и оседлаващи вълните получени при откъсването им се държат като квантови обекти. Второ хидродинамичните свойства на чашата, може да помогне да се конструира система за впръскване на гориво.