„Титаник“ се е смятал за непотопяем кораб, но още в първия си рейс се е натъкнал на айсберг и е потънал. Около 1500 души са загинали в тази катастрофа.
Оттогава останките на кораба лежат на дъното в северната част на Атлантическия океан на дълбочина 3800 м.
Учените са успели да създадат точна карта на мястото на трагедията, станала на 14 април 1912г.
Направени са около 130 000 снимки и записи на звуковите вълни. Гробницата на известният кораб се намира в пълен мрак. Снимките са правени през 2010г. с две дистанционно управляеми лодки. Особено внимание било отделено на купчината от отломки.
Снимките на участъка с размер от 8 до 5 км показват, какво е станало в нощта през април преди 100 години. Следите на дъното доказват, че кърмата на кораба при потъването се е въртяла, като задната част на въртолет.
На дъното лежат пет големи парни котли, люк от въртяща се врата, къс от корабния корпус тежащ 49 тона и други предмети, които са се озовали на дъното след удара.
Компютърната симулация направена въз основа на снимките, показва точния ход на събитията по време на тази историческа катастрофа.
Възможно е да се получат нови данни за дефектите в конструкцията на този огромен кораб, който се е смятал за чудо на техниката.

Още от древността се е смятало, че името на човека играе важна роля в живота му. Това, че съществува връзка между името на човека и събитията в живота му е привличало вниманието на много умове. Изглежда това влияние е доста сложно и не се подава лесно на разшифроване.
Съществуват предположения, че влиянието на името се определя от неосъзнати компоненти, като значението на самото име или влиянието на хора, които са носили това име. Има много примери за въздействието на името върху съдбата на човека.
Една от тях е историята за живота на Александр Суворов. Той се е родил слаб и едва жив. Не дишал, не шавал, не крещял, дори не отворил очи. След силен шамар момчето оживяло и извикало с дебел глас: „А-а-а!“ Това дало повод да дадат на детето име започващо с буквата А.
В календара  на светците близко родени до рождената датата на бъдещия пълководец  и започващи с буквата А бил Анастасий, което в превод от гръцки означавало „възкръснал от мъртвите“ и още трима с името Александр: Римски, Свирский и Невски. Майката пожелала първото име, като смятала, че синът и ще последва стъпките на своя покровител. Но бащата настоявал за  името Александр. Свещеникът отбелязал, че когато момчето порасне само ще избере между своите покровители сред тези с имена Александр.
Известно е, че Александр Римский е бил римски прелат, според преданието, напуснал дома на заможните си родители и отишъл в манастир. Живял на остров Валаам трийсет години, където дълбал ниша в гранитна скала, която не успял да завърши. Александър Невски е известен със своите бойни подвизи.
Когато Суворов бил на седем години, трябвало да избере един от тримата Александр за свой покровител. Той избрал Александр Невски. Освен него той имал и още един пример за подражание Александр Македонски.
Класическото образование по това време доста наблягало на древната история, така че малкия Суворов е могъл да се запознае с произведенията на Плутарх, в които се разказвало за великия македонски цар.
Имайки пред себе си тези два примера, слабоватото момче упорито се заело с усилена физическа подготовка и постоянно духовно самоусъвършенстване, така успял да направи от себе си велик пълководец.
През цялата си военна кариера Суворов не е загубил нито една битка. На 75-годишна възраст заедно с войниците си пеша е преодолял Алпите. Суворов е оказал влияние на много от съдбите на потомците си. Неговият внук, Също Александр, по примера на своя дядо, същ станал военен и достигнал до чин генерал.
Опити да се разбере и обясни влиянието на имената върху характера на човека се правят и днес. Всички те се отличават с голямо разнообразие и подходи при решаването на този проблем.
Въпреки всичко, трябва да се отбележи, че се получават доста различни значения при изследване на имената.

В Британия скоро се е случило събитие, което очевидците приравняват с края на света. На 3 март в английските и шотландските полицейски участъци активно звънели местни жители. Те съобщавали, че са видели нощния полет на огнено кълбо. Освен това, това кълбо било необикновено, накрая си имало опашка и обектът светел в оранжев цвят. Британците много се изплашили и предположили, че това е авиокатастрофа.
Много очевидци твърдят, че такава ярка светлина никога до сега не са наблюдавали. На следващия ден, съобщения относно забелязания обект претоварили социалните мрежи. Потребителите обсъждали това, което са видели. Доста хора не се изплашили от явлението, а му се възхищавали и изразявали радостта си, че са могли да станат свидетели на такова зрелище.
Много хора били изплашените предполагайки, че това е края на света. В една от социалните мрежи метеорологична служба изказала предположение, че това не е апокалипсис, а обикновен метеор. По същото време не са регистрирани никакви авиокатастрофи.
Сътрудник на Килдейската обсерватория в продължение на 30 години е наблюдавал метеори, но видяното на 3 март обезкуражило учения.
Този обект дълго е летял около слънцето, когато е попаднал в дебелия атмосферен слой на Земята той е изгорял. Ако се вземе в предвид яркото му светене, то можем да твърдим, че тялото е долетяло до земната повърхност, но потенциалното място на неговото падане е трудно да се определи.

Американски учени с помощта на специална компютърна програма, могли да възстановят чутите, от участниците на експеримента, думи по електроенцефалограмата на мозъка.
За теоретична основа на експеримента е послужило по-рано направено откритие. Според него при „въображение“ на някои думи се активират определени участъци от главния мозък, както и при самото им произнасяне.
В изследването са участвали 15 доброволци, на които били поставени електроди. Дали им да прослушат пет десетминутни диалога. При това се регистрирали пристигащите на електродите импулси. Съпоставяйки ги със съдържанието на диалозите, изследователите подготвили две схеми за преобразуването на мозъчната активност във звук. След това дали на пациент да прослуша някоя дума и най-добрата схема „възпроизвела достатъчно реалистичен звук, така че учените да познаят отначало зададената дума“.
Този механизъм в бъдеще ще даде възможност да се „разшифроват“ мислите на хора неможещи да говорят.

Теориите за това как е било възможно да се предотврати загубата на „Титаник“ са много. Някои смятат, че айсберга е трябвало да се атакува челно, а не да се обхожда, други твърдят, че не трябвало да се гневи Бога със заявления за непотопяемост….
Но много не обръщат внимание на мерките за безопасност на кораба, които са били пропуснати.
Едно от твърденията за трагедията е, че централният винт на кормилния механизъм не можел да променя посоката на движението си.
„Титаник“ имал три винта. Два външни, които водели до придвижване на буталнитете двигатели и централен, управляващ парната турбина. Парните турбини имат предимство пред аналоговите бутални. При тях е съчетан малкия размер с голяма ефективност. Но имат и недостатък могат да се въртят само на една страна. Парата не може да променя посоката си, а оттам и вала, задвижван от пара, ще се върти само в една посока.
Когато старши помощникът капитан  се опитал да даде „пълен назад“, за да избегне сблъскването с айсберга, външния винт се е завъртял в обратна посока, а в това време централния просто е спрял.
Централният винт се е намирал непосредствено пред кормилото. След отключването му попаднала вода, което довело до трудното му управляване.
Ако централния винт е можел да даде заден ход и не е пречел на управлението на движението на кораба, напълно е било възможно „Титаник“ да не докосне айсберга и живота на 1514 човека да бъде спасен.