Гигантски ограден град е намерен в Джорджия в близост до остров Сапело.
Учените смятат, че градът е по-стара от най-известните египетски пирамиди в Гиза.
Древна индианска легенда разказва, че в град с високи стени някога живели великани „с коси като огнен пламък“.
Племената живеещи на юг и югозапад в САЩ,, червенокоси гиганти, са били добре познати и другите са се страхували от тях.
Според легендата този град е разрушен лунен отломък, който е паднал на Земята.

Професорът по физика в Университета на Вашингтон, Мартин Савидж, заедно с колегата си и един аспирант решили да тества хипотезата, че цялата ни вселена е компютърен модел.
В своите изследвания учените започнали от компютърна симулация на процеси, съществуващи в  света на елементарните частици.
При това компютър обработва едновременно четири-измерна решетка за квантовите състояния – време и трите пространствени размери.
В своите изследвания учените открили, че с развитието на технологиите до този момент, нашия свят може да бъде описан в много малък обем, не превишаващ атомното ядро. Но с развитието на компютърните технологии ще може значително да се увеличи този размер.
За откриване на виртуалните модели, специалистите планират  да използват наблюдения на космически лъчи с висока енергия.
Ако ние сме плод на сложна компютърна програма, то пространството трябва да бъде неизотропно, т.е. в различни направления лъчите ще се държат по различен начин.
Но дори в този случай, ако пространството е неизотропно, професорът по физика от Университета в Минесота, Джим Какалиос твърди, че това не означава, че е налице непременно компютърна симулация. Това само ще покаже, че времето и пространството имат особености, за които човечеството по-рано не е знаело.
Във всеки случай, според учените, независимо от това дали ние сме заобиколени от виртуалното пространство или всичко е реално, животът ни няма да бъдат повлиян по никакъв начин.

Съгласно изследванията направени от учени на Университета във Валенция и Оксфордския университет, по-добре се пие от кремава или оранжева чашка, отколкото от бяла или червена такава.
Цвета на съдовете, в които се храним или от които пием, могат да усилят някои показатели, такива като вкус и аромат. Учените са потвърдили това при опитите си с горещ шоколад.
В експеримента им участвали 57 човека, които трябвало да оценят качеството на горещия шоколад, който се предлагал в четири различни по цвят, но еднакви по-големина чашки. Чашките били оцветени в бяло, кремаво, червено и оранжево.
Според изследването, тези резултати са важни за учените, които се интересуват от разбирането, как мозъкът реагира на визуалната информация, не само за храната, но и за „пакета“, в който е представена самата храна.
Съществуват и множество други примери. Ако се пие от жълта чаша се увеличава усещането за вкус на лимон. За утоляване на жаждата е добре да се пие от чаша с топли тонове, например в червено. Ако напитката е в розов съд, питието ще изглежда по-сладко.

Двегодишното австралийско момче Чарли Паркър е най-младият укротител на змии в света. Той изобщо не се страхува от влечугите и ги гледа право в очите.
Бащата на момчето има в Австралия зоопарк с диви животни. Според бащата синът му има способност да се сприятелява с животните.
– Когато Чарли се роди, аз не се съмнявах, че той ще стане истински рейнджър, – казва бащата на момчето. – Чарли още не можеше да ходи, когато се запозна с най-добрите си приятели змиите.
Момчето започнало да общува с дивите животни още от пелените. На две години е започнал да помага на баща си в зоопарка в австралийския щат Виктория и става най-младият рейнджър в историята на Австралия.
– За наша изненада, Чарли отиде при.10 килограмовата боа Пабло и започна да си играе с нея. – разказва Паркър старши. – Синът ми толкова умело се справя със змиите, алигаторите и гущерите, че изобщо не се съмнявам, че той ще стане истински специалист в тази област. Всеки ден се изненадвам от това, колко бързо намира общ език с животните. Това е истински дар.
– Околните постоянно ни питат, не се ли страхуваме да оставим детето си само с влечугите, – споделя майката на детето. – На което аз отговарям, че не може да се върви против гените на бащата. Моят син е копие на съпруга ми.

В ръката на художник, камъни, тухли, малки буци въглища и речни камъчета са способни да преодоляват гравитацията и се нареждат в невероятни фигури. Някои могат да предположат, че е използвано лепило, но тук няма и милиграм от него. При Майкъл балансиращите елементи буквално се държат без никакво съдействие.
Детското хоби да се разхожда край реката и да събира камъчета е прераснало в мащабен арт-проект Gravity glue, на който  вече няколко години подред Майкъл Греб посвещава цялото си време. Неговата специализация е ленд арт, само камъни и нищо друго освен тях.
Като се разхожда покрай реки, езера и язовири, той винаги намира възможност да изгради от камъни, разположени във водата няколко сложни форми, пред изумените минувачи или хора дошли специално да наблюдават работата му. Малко са тези, които вярват, че няма трик, но Майкъл не използва никакви инструменти за укрепване на каменните конструкции. След като съгради поредната кула пред самите хора, се разсейват съмненията, които отстъпват място на възхищението и насладата.
Художникът обича да работят у дома си в Колорадо. Там той се е превърнал в местна знаменитост. Майкъл Греб  се отнася към гравитацията като към добър приятел, а тя е склонна да му отстъпи като на стар другар, защитавайки изящните фигури от камъни, като не им дава да падат или да се разпилеят на части.
Ленд арт не може да се счита за трайно произведение, въпреки че успява да преодолее гравитацията, скоро ще загуби формата си по въздействието на вятъра, дъжда и снега. Само на фотографии се съхраняват тези невероятни фигури, така че хората да могат да ги видят още веднъж и да им се насладят.