Никаква логика не може да се намери в любовта На практика всички знаем, че солта е солена или меда е сладък, но когато говорим за любовта, откриваме, че желаната от някого личност, може да е съвсем отблъскваща за някой друг.
Защо е така не знаем, но нали не разбираме и слънцето, което ни осветява и кара плодовете и зеленчуците да растат. Не знаем как расте плода в утробата на майката.
Не можем да проумеем любовта, но нали не знаем как храната се превръща в плът и кръв от тялото ни и все пак не спираме да се храним, само защото не разбираме този процес.
Неразбираема, непонятна, привидно абсурдна, такава е любовта.  И все пак на този свят няма нищо по-велико от нея. Наистина не съществува нещо по-чисто, по-благородно, по-радостно и по-красиво от обичта.
За това не трябва да се учудваме, че когато Соломон, мъдрия цар, искал да намери точни думи, с които да изрази отношението между Бог и Израел, е употребил тези за прегръдки, целувки и милувки, които си разменят мъжът и жената.
Любовта е създала този свят и като е увековечила нашия вид, е избрала един съвсем различен начин от този на пернатите или люспестите животни.

Който консумира отрова, умира. Този, който не управлява добре парите си, ги пропилява и завършва дните си в бедност. Този, който не си спомня, че има Създател, един ден ще се яви пред Него и ще осъзнае, че е пропилял краткото си съществуване по най-лошия възможен начин.
Всички тези истини, нямат алтернатива. Защото отровеният няма да оздравее, а умира. Увеличава се само това, което се харчи разумно. Дори хора, които отричат, че няма друг живот освен този, променят мнението си на смъртното си ложе.

Може ли да се върже бъдещето? Непредвидените неща се се случват на всеки
Хора умират млади, когато животът им едва е започнал. Войни избухват неочаквано. Деца се раждат мъртви от съвсем здрави майки. Богатата реколта се проваля от неочаквана болест върху растенията… Никой не знае, какво ще му донесе утрешния ден.
Но това не бива да ни натъжава. Трябва да проявим достатъчно разум и да проумеем, че не всички желания са изпълними, някои от тях могат да ни навредят. Всичко е в ръцете на Бога.
Ако приемем това, няма да бъдем огорчени, нито озлобени от това, че животът не е такъв, какъвто сме си го представяли. Нека да го приемем такъв, какъвто е, едно приключение, пълно със загадки.

Животът е изпълнен с парадокси. Това идва от погрешната оценка, която даваме за нещата. Понякога нещата, които изглеждат трудни, се оказват изключително лесни. Плаши ни външния вид на задачата, забележките на другите и въпреки всичко онова, което изглежда обвито в огромни трудности, се оказва съвсем не сложно за изпълнение.
Съществува и обратното, когато лесното се оказва трудно. Един брак, който изглежда щастлив и спокоен, една проста операция свързана само с просто отваряне и почистване на абцеса, възпитанието на един кротък и послушен син изведнъж се превръща в извънредно трудна борба.
Там, където преди е цъфтяла любовта настъпва неприязън и отблъскване. Там,, където е имало оток, раната се инфектира и причинява смърт. Там, където е имало уважение, се настанява незачитане и отблъскване.
Може би понятията „лесно“ и „трудно“ не съответстват точно на действителността. Те са само етикети, които поставяме, за да се успокоим, че ще успеем да направим нещо или ще се провалим.
Но истината е, че няма нищо, което здраво да държим в ръцете си, когато дойде даденият момент.
Само Бог, който създава живота в утробата на майката, знае какво ще се случи.

Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.