В баснята на Крилов „Обоз“ се разказва за два коня, превозващи грънци, слизащи по стремен хълм. Първия кон много бавно, но сигурно успял благополучно да стигне в долината без да строши нито един съд. А вторият му се присмивал, че бил муден като рак. Той се пъчел, че без да се бави ще свали товара си долу, но резултата бил плачевен. Не останал нито еди здрав съд, целия товар отишъл в канавката. И баснята завършва с думите, че този, който се присмива на другия има същата слабост, но когато се заеме със същата работа я прави два пъти по-зле.

Въздържането, да обвинявате и хулите някого, е скъпоценно умение. Ако вие сте правели нещо добре, то не се присмивайте на други, че не успяват да го правят като вас. Не се хвалете предварително, че можете да направите нещо по-добре от друг, важното е краят да бъде успешен.

Гърците определят думата „самохвалство“, като качество, което човек претендира, че има, а всъщност не притежава. Теофраст има изследване на характера на такъв човек. За него това е човек с големи претенции. Той се хвали с търговски сделки, които съществуват само в неговата глава; с връзките си с влиятелни хора, които никога не е имал; благотворителност и обществени заслуги, които никога не е извършвал и никога не е заслужавал. За дома, в който живее такъв човек казва, че е много малък за него и той трябва да си купи по-голям.

Самохвалството е лоша препоръка. Похвалата е добра, когато идва от чужда уста и е искрена.

Самохвалството и мъдростта са несъвместими.

В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.

– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!

Когато Атила, предводителят на хуните, жестоко се разправил със всички градове на Европа и дошъл до Реймс град в Франция, насреща му излязъл един епископ и му казал:

– Кой си ти, който победи толкова царе и завладя толкова много земи и градове.

Атила казал:

– Аз съм цар на хуните, бич Божий.

Тогава епископа казал:

– Кой може да спре бича на Бога? Приветствам те и тъй като си бич Божий, направи така, като Бог ти е заповядал!

Тези думи силно докоснали хунът и той пощадил града. Кротките думи на епископа спасили града и жителите му..

Кротостта е истинско смирение, в което няма гордост. Това е сила, която не само побеждава врага, но и нравствено го възражда, изменя го и злото превръща в добро.

Както водата гаси разпаленият огън, така кротките думи усмиряват гнева.

В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.