Това е една нереалистична фотография, която показва как ще изглеждат мегаполисите при пълно отсъствие на електричество.
Съгласно библейските пророчества в бъдеще се очаква именно такъв сценарии.
Ще отсъстват не само съвременните блага на цивилизацията, но и самите хора…..
Вижте, коли не се забелязват…..
Никаква светлина, няма енергия. Животът е замрял.
А къде са хората? …… Може би палят последната свещ….

Животът в града изкуствено е усложнен  и единственият шанс за един човек да не се превърне в роб на съвременната икономика, е да започнат да работят за себе си. Чрез Интернет, върху земята или създаване на общност?
Когато човек попадне в естествена за него природната среда, мисълта му е светла, защото градът е неестествена среда за човешкия живот.
Много хора казват: “ А къде да работя? „. Можете да работите чрез Интернет, но трябва да създадете нова атмосфера на живота си.
В града това е невъзможно, така че трябва да се върнем към природната среда, така не е необходимо да даваме дан на съвременните робовладелци чрез заеми, чрез ипотека, чрез придобиване на скъпи жилища…..
Вие самите сте от тази менажерия и когато спрете да финансирате тази система, тя ще умре, ще стане съвсем друга или ще се трансформира.  Съвременният човек не е длъжен да живее в такива отвратителни условия, той има възможност да се развива, а не да живее живота си като роб.

Често ни питат какво очакваме от Новата година? Това за вас е една празнична нощ или година на промяната?
Щастието на един човек, зависи от самия него. Пътят към него е осеян с любов, разумност и нравственост.
Представете си, че през Новата година се избавите от някои лоши навици или от омразата, или се научите да обичате…… А нима това не е повод за радост?
Нека през настъпващата Нова година да направим нещо добро. Нека тази година бъде специална за нас, начало на промяната в нас.
Конфуций е казал: „По-лесно е да запалиш една малка свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“.
Нека запалим тази светлина в себе си, за да осветим живота на другите. Ако успеем да направим това, тази Нова година ще бъде необикновена за нас.

Илюзиите причиняват болка. Защо децата разказват приказки за Дядо Мраз, вълшебни феи, ……?
Защото много от възрастните вярват, че света е сложен, труден и лош. И за да могат децата да се чувстват по-дълго щастливи им се предлагат приятни илюзии.
Наистина, илюзията може да предизвика само болка. В тях няма пороци, но рано или късно ще бъдат развенчани.
Но има и друг път. Вместо да се крием в нереалния свят на мечтите, можем да се научим да виждаме красотата в този свят.
Нека да не се отказваме от стремежите си, нали няма нищо невъзможно. Да не забравяме да научим и децата си на това.
Истинския път в живота е съпроводен с болка, мъка и премеждия, но ги съпътствуват нежността, милостта, любовта и красотата…….

Когато вече остарея ще почна да си губя нещата. В супата си ще размеквам хляба. Ще плета излишни дълги шалове. Ще ходя като се държа за стените и шкафовете. И дълго дълго ще се взирам в небето.
Тогава всичко женско, което сега ми е дадено, ще се загуби и ще ми стане все едно.
Ще заспивам и ще се събуждам отново, ще извиквам образа ти и едва незабележимо ще се усмихвам……
А ти, когато остарееш, своите вещи из къщи ще търсиш. Ще мърмориш, защото трудно се изправяш. Ще носиш същите нелепи шалове, който за теб изплетох.
А сутрин събуждайки се до теб, ще се вслушвам в дишането ти. Изведнъж ще се усмихвам и ще те прегръщам.
Ще оправя посребрените ти къдрици и хващайки те под ръка ще излезем на разходка.
И ние няма да се страхуваме, че ще умрем, когато остареем….