Това е най-разпространената лъжа в света:
„При мен всичко е нормално“.
Кого заблуждаваме себе си или околните? Желанието да бъдем добре не винаги се покрива с това, което е в действителсностт.
„Всичко е добре“, както се казва в една френска песен.
Маркиза, която пътувала, звъни в имението си, за да разбере как вървят нещата там. Казват ѝ, че няма никакви проблеми, сама някаква „дреболия“ – умрял е кон.
Но защо е умрял този кон?
Станал е пожар в конюшната, а заедно с нея е изгоряло и имението. Главната причина за това било самоубийството на мъжа на маркизата, който направил това след като разбрал за своето разорение. След изтрела, маркизът бутнал с тялото си свещите, от което възникнал пожар и изгоряло имението.
Каква „дреболия“ само?!
„Всичко е добре“ се използва неудачно за да се скрие реалното състояние на нещата. Но това съвсем не помага на потърпевшите.

Когато се чувствате нещастни и отхвърлени, направете нещо с любов. Кажете нещо изпълнено с любов. Или просто помислете си за някого с любов.
Отворете сърцете си и подбудете в него любов. За това е необходимо да престанем да виждаме в другите само недостатъците им и да отчитаме само грешките им.
Едни хора може да ни харесват, други не. Много е лесно да обичаш някой, който харесваш. Но да обичаш ближния не означава да се възхищаваш от него.
Нима човек може да се възхищава от убиец и грабител? Да обичаш ближния си означава да му желаеш доброто.
Добрите лекари, музиканти, художници, спортисти с часове се упражняват, за да усавършенстват уменията и способностите си. Така е и с любовта.
Ако не прилагаме усилие, за да обичаме, ще бъдем самотни и нещастни.
Отворете сърцето си, изпълвайте го с любов и я излъчвайте към нуждаещите се!

Лев Толостой е писал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
Сега много двойки се развеждат. В семействата настъпват кризи по една или друга причина. Бащи говорят на синовете си: „Докато си жив, не се жени“.
Ясно е, че любовта в нашия век трябва много да се пази.
Традиционните семейства се строят на някои от следните принципи: двамата са длъжни един към друг, подчинен и началник, …. с други думи семейството се разглежда като вид работа.
В семейство, където любовта е израз на дадена работа, нещата се развиват лошо.. Например в взаимоотношения началник подчинен, желанието е да се стои по-далече от началника. Обвиненията и оправданията са безкрайни, от там идват и множеството скандали в семейството. Живот пълнен с изпълнения на чужди желания е безрадостен.
Днес много семейства живеят на принципа: всеки е началник и сам на себе си подчинен. Всеки живее според желанията си. Така се поражда егоизма и отчуждението.
Истинското семейство трябва да се опира на приятелството, там няма началник и подчинен. Приятелите не лъжат и не изменят на другарите си
Семейството трябва да бъде от тип любов – дружба. В такова семейство няма кавги, изневери и лъжи. Любовта разте и с годините се засилва.

Защо Бог не очисти злото в света?
Ако Бог очисти злото в света, Той ще ни програмира да извършваме само добри дела, но тогава ще загубим нещо друго, свободата да избираме. Ще престанем да разбираме какво е това нравственост и ще изпаднем до състоянието на роботите.
Помислете, роботите не могат да обичат, а Бог така ни е създал, че да обичаме. Любовта е невъзможна без правото на любящия да избира обекта на любовта си. Ние не можем да накараме друг да ни обича. Можем само да го заствим да ни служи или да ни се подчинява. Истинската любов се основава на свободата на избора.
Ако на мен ми е дадено да избирам, аз имам отговорност за своите действия.
Използваме ли мъдро тази своя свобода?

Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на християнски корени.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова мисловно и художествено достояние, за което целият свят им е признателен . От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички. Европа трябва да се завърне към своите християнски корени.
Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив проявява истинските човешки ценности, огрени от светлината на Христовото благовестие. Тя допринася за преодоляването на противоречията. Ориентира към разбиране на отношенията между хора, които не само търсят своите права, а и истината. Вярата е вечен порив, неутолима жажда. Разбирателството и съпричастността са основни измерения на човечността, стремеж да разбереш, да разшириш своя хоризонт.
Силата, която сближава вярата и културата е свързана с истината за Бога и действителността като цяло. Колкото повече една култура свидетелства за истината, толкова повече тя ще бъде в състояние да се оприличи на нея.