Може би сега сте останали без пукната пара. Може би сте изгубили работа си или любим човек. Може би сте неразположени или болни….. И си казвате:
– Умът ми не може да го побере, какво да правя сега?
Първо, осъзнай нацяло, че това се е случило с теб. За се измени положението, смири се. Престани да виниш другите хора, престани да упрекваш и себе си, забрави за „ако…“. Напредъкът зависи от способността ти да се примириш с положението. Смирението не означава да кажеш: „Искам да остана в тази ситуация“, а да осъзнаете, че „Какво се е случило, вече е станало, но сега започва истинската работа“.
Вместо да си кажеш: „Моя мъж е груб и непрактичен човек и аз нищо не мога да направя“, кажи нещо от рода: „Такъв е. Но аз трябва да направя нужното, а всичко останало е в ръцете на Бога“.
Или вместо да се окайвате: „Загубих всичките си спестявания, на какво ще посегна в тези трудни времена“? По-добре се окуражете: „Каквото се е случило, случило се е. Щом веднъж съм бил способен да спечеля повече пари, пак отново ще мога да го направя“.
Представете си, че сте напълнели, но много ви се иска отново да сте слабичка и стройна, както преди. Не си казвайте:
– Е, не съм толкова дебела. Мама е виновна, такъв ни е гена. Сестра ми е много по-дебела и какво? По-добре да си остана такава.
Но им и друг вариант:
– Аз съм дебела и се харесва такава, независимо колко килограма тежа, ако поискам мога да си наложа и да сваля малко от теглото си.
Вие сте се приели такъв, какъвто сте, а сега можете да се движите напред.
Да се смириш, не означава да се предадеш и да капитулираш. Да се смириш означава да осъзнаеш, че дадената ситуация е само един етап от дългото ти пътуване. Ние не знаем защо се случва това или онова в живот ни, но трябва да го приемем като знак и насока за промяна.

Животът ни не се ограничава до един месец или една година. Затова и най-малкия компромис със сърцето води до рана за цял живот белег, който с всяка следваща година става все по-голям, а болката не стихва.
Вие можете да я гоните и затрупвате на дълбоко, за да не я усещате. Можете да се напивате и да убивате мозъка си. Може да я използвате като храна и да натрупвате броня от мазнини. Можете да правите с нея каквото си искате, но все едно тя никъде няма да отиде.
И викът на душата ви ще става все по-силен и по-силен. А Вашият живот ще се превръща в кошмар.
За това най-важното за нас, което е трябвало да ни научат родителите и учебните заведения, е какъв е моят потенциал и как трябва той да се изразява.
Всики други тайни и секрети, с които са препълнени Интернет и книжните лавици, са безполезни, ако не а свързани с вашия уникален потенциал.
Всеки има свой набор от уникалности. Това не е стока, която се продава в универсалния магазин зад ъгъла. Всеки човек е особен и неповторим.
Вие не трябва да се страхувате да дадете свобода на вродения си набор от способности. Ако разберете това, вие никога не бихте продължили да живеете така, както сте живели до сега.

Децата са цветята в живота. Нека да се молим за тях.
Скъпи майки, бъдещи майки, мили баби, сега вие не сте просто представители на слабия пол, а мощна сила излъчвща топлина, състрадание, подкрепа и любов!
Всяка от нас може да подари цвете като символ на едно дете, да намери думи в сърцето си и да се моли за децата в Украйна, Израел, …..
За това не са ни нужни, нито пари, нито разрешения. Цветя растат навсякъде, нека те да са символ на децата.
Всяка от нас може да направи чудо, като се помоли за мир в нажежените от военни стълкновения райони.
Погледнете отново се обстрелват мирни домове в Украйна, плачат жени, крещат в уплаха деца……
Отново Израел и Палестина се обстрелват…..
Репортажите от тези огнени места се прекъсват от реклами с полуоблечени тела, рекламирайки поредното чудо на отслабване……
Хората в света са си загубили ума …. те са полудели!
Скъпи жени, не преставайте да се молите, няма по-силна от майината молитва, тя винаги получава исканото.
Нека искрено молещите се за страдащите деца в този свят да станат още повече. Няма чужди деца, всички те  ни принадлежат.
А дали ще успеем да ги опазим, … да им предадем щафетата на мира!
Господи, опази ни от глупостта, неразбирателството и безрасъдността, закриляй цвета на човечеството!

Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!

Тъгуваме и ние не знае по кого точно, никога няма да ги видим. Само болка ни пронизва и спира дъха ни.
Непознати и неизвестни, но нещастни и самотни. Никога няма да бъде както преди, душата им е дълбоко наранена.
Не ви чуват, сърцата ви не разбраха, не ви защитиха и не ви запазиха. Като миг се стопи миналото, сега вместо домове има пепел.
Страх и омраза, огорчение, отчаяние, вик за помощ в света на неизвестното.
Човек човека измъчва, съсипва го до смърт, колко е нечестно всичко това…..
Украйна, Украйна, какво направиха с теб!