Тийнейджърте обикновено са със слушалки, нова джаджа в ръката, облечени по последна мода и с големи амбиции. За системата, основаваща се на потреблението, човекът е само една батерийка. За това той не бива да се спира, трябва да консумира, да консумира, да консумира….. А за това човек трябва да има желание да опита всичко ново, а това е типична черта на тийнеджъра.
Stay hungry, stay foolish – Останете гладни, останете глупави. Днес тези думи са се превърнали в нова заповед за младежта. Младежта трябва да остане възможно най-дълго, безразсъдна и гладна. Гладни за нови продукти. Проблемът е, че най-добрите предложения, днес могат да бъдат неограничен брой.
Хората сменят телефона си веднъж годишно. Място на работа – на всеки 2 години. Партньорът си на всеки 3 години. Трудно е да се избере само едно нещо. Трудно е да останеш само с него. Трудно е да бъде постоянен. Особено, ако системата не иска това.
Вие не може да спре. Спирането води до неизправност в системата. Всяко дълбоко преживяване води до промяна на темпото на потреблението. А това е заплаха за целия механизъм.
Ето защо хората си налагат „положителна“ мислене.
Днес отрицанието е принудено да напусне от съзнанието на хората. Желанието „да не се натоварват“ другите, прави човешките отношения и чувства пластмасови. На тази основа работи цялата развлекателна индустрия.
Хората стават твърде повърхностни. Баналните идеи предизвикват такъв голям отклик сред хората, че те започват да се смятат различни от останалите…. Сега е станало модно да не бъдеш като останалите.
„Креативността“ е качество, без което е срамно на хората да се показват. За това днес е модно да си предприемач, да откриваш нов бизнес и е желателно това да правиш с готови инвестиции. В крайна сметка, „да храниш надежда“ днес е печеливша стратегия, отколкото да рискуваш и да направиш нещо сам до завършването му.
Съвременният свят не е за възрастни, а е само за застаряващи децата, загубили своята актуалност. Днешното общество не се състои от деца, а от подрастващи, вече достигнали полова зрялост. Защото съвремения живот не позволява да се се разделим с илюзиите си до пенсионирането.

Ние сме уморени от всичко, което ни тормози и заплашва в този свят.
Ядосани сме, но не знаем на кого. Страхуваме се, но не знаем от какво. Искаме да отвърнем на удъра, но не знаем как.
Нека поне за момент да помислим за нашия гняв.
Гневът е непредсказуем. Той започва от малките неща, разочарование или нещо, което ни досажда. Някой ви е заел мястото на паркинга. Сервитьорът е много бавен, а ние бързаме. Яденето е нагорено, водата капе в тоалетната…..
Така се натрупват безобидни на пръв поглед качици гняв, но скоро се получава пълна кофа с ярост. Отмъщение, горчивина, неконтролируема омраза. Вече не се доверяваме на никой, озъбваме се на всеки, който е около нас. Заредени със страх, с опънати нерви сме готови във всеки момент да избухнем като буре с барут.
Може ли да се живее така? До какво добро е довела омразата? Каква надежда се ражда от гнева? Какви проблеми са решени чрез отмъщение?
Тогава как да победим гнева? Погледнете Исус, когато искаха да го убият Той каза: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят“.
Ние не знаем как се лекува тялото или как да получим нови приятели. Не може да устоим на поредното предизвикателство.
Необузданият гняв няма да направим нашия свят по-добро място, но иакреното съчувствие и разбиране може. Ако разберем своето предназначение в този света, ние можем да помогнем на другите. И тогава нашите действия нама да се ръководят от гняв, а от състрадание и загриженост. Ще гледаме на света не намръщено, а ще протегнем ръка за помощ. Много хора се спъват в тъмнината, за това трябва да запалим свещ, за да намерят истинския път.
Резултатите не са толкова бързи, като куршумите на „неуморните отмъстители“, но със сигурност са по-съзидателни.

Тя не беше проститутка. Не вземаше наркотици и не получаваше обещетения. Никога не е била в затвора. Уважаваха я. Обличаше се елегантно, а и квартирата ѝ беше на хубаво място. Но беше самотна.Тя виждаше как хората вървяха заедно хванати за ръце и им завиждаше. Край нея минаваха толкова много, а тя се чувстваше като изолирана на остров. Познаваше доста, дори някои ѝ се пишеха приятели.
Кой ще я обикне? Чувстваше се ненужна, изхвърлена, изоставена, измъчена. Плачеше често и искаше да заспи завинаги.
Самотата е ужасяващо състояние. От дълбините на душата ѝ се издигаше  стон, вик или вопъл. Чувстваше се като изоставено дете след развод. Дните преминаваха в работа, но нощите бяха безкрайни. Тя седеше до мълчаливия телефон и очакваше някой да я потърси, да си спомни за нея.
Викът на самотата не може да се убие от звука на телевизора или от шума на трафика.
В нашите градове е пълно с хора като нея. Можеш да ги видиш в болниците и да чуеш как тежко въздишат, обесърчени, не виждащи изход от състоянието си. Това е една минорна мелодия, която се излива от обществото ни.
Много от нас са пощадени от това и за това трябва да бъдем благодарни, че самотата не е почукала на нашата врата.
Бих им извикала на смятащите се за самотни:
– Постойте, вие не сте съвсем сами. Постояно се срещате с толкова много хора, усмихвате им се, работите с тях. Просто не се затваряйте в себе си, споделете проблемите си, потърсете отговор на вълнуващите ви въпроси. Споделете мъката и болката си, а когато направите това, те отшумяват макар и не нацяло понякога.
Не крийте самотата си. Не се страхувайте, че езикът ви е малко тромав, че нямате стабилна походка или дрехите ви не са отклик на последната мода.
Вие сте уникален, неповторим. Не гледайте с плачещи очи, пълни с отчаяние небето и не питайте: „Защо?“ Бог отдавна е предвидил отговор за вашите проблеми, но Той иска нещо друго от вас – да Го потърсите.

Всеки от нас има нужда от светлина, за да можете да видите около себе си, за да се избегнат бъдещите препятствия.
Бог иска да осигури светлина за ума ни. Разбирането на думи и обстоятелства носи светлина за умовете на обикновените хора.
Бог иска да даде светлина на всеки един човек. Той иска да освети съзнанието ни с истината за това кой е той и коя е следващата стъпка за живота ни.
Ако се фокусираме върху Словото на Бога това ще ни донесе светлина в живота. Чрез Бога ще видите живота от различна гледна точка. Божието Слово ни дава посока в живота, То ни показва пътя, който Бог иска от нас да извървим.
Ако държите фенерче и искате повече светлина, за да виждате вашия път, вие трябва да предприеме следващата стъпка. Много пъти съм искала светлина, за да видя целия си път, но Бог ни дава достатъчно светлина само за следващата стъпка.
Един от най-добрите начини, да включите светлината на Божието Слово е да се молите. Искаш ли да видиш прекрасни неща от Божието Слово? Помолете Бог да отвори очите си за това, което той иска да направи през живота ти.
Той е готов да включи тази светлината.

Съвременните жени са склонни да живеят живота си пълноценно и да направи всичко, но 24 часа на ден, са често не достатъчни за това.
Ето защо, омъжените жени са принудени да решат какъв е приоритетът им – работата или семейството и въз основа на това, да изградят своето настояще и бъдеще. Как можете да откриете златната среда, който ще ви даде възможност да се наслаждавате на работата си и да изживеете радостта от завръщането си у дома след работа?
Жената опитваща се да намери баланс в живота си, може да приеме една от трите възможни позиции.
Първият от тях е дейността ѝ в семейство. Тази жена държи на дома си, напълно се посвещава на образованието на децата и и работа в семейството. Няма конфликт, ако жената прави това доброволно, а не под натиск от страна на семейството, не позволяващи да реализира амбициите си.
Една жена може да бъде в действителност  домакиня, без да е принудена под натиск да изкарват прехраната си. Ако жената и майката ходи на работа с удоволствие – това е добре, в противен случай тя е недоволна от съдбата или съпруга, който не е в състояние да осигури необходимото за семейството.
Според феминистка кариерна позиция жена се реализира като специалист. Ако съпругът и децата я подкрепят – всичко е наред, но ако съпругът е срещу прекомерната заетост на своята половинака, а децата страдат от хроничен недостиг на майчина грижа и внимание, вече има проблем.
Всяко семейство избира собствен сценарий за съществуване си. Успешно може да гради кариера, както мъжа, така и жената. Главното е съгласието в семейството.
Никога не противопоставяйте семейството на работата. Ако сте работеща жена, не носете служебните проблеми в къщи, оставете ги зад вратата на работния си кабинет. Обсъдете със семейството си жертвите, които те трябва да направят заради кариерата ви и посочи положителната страна на това. Не влизайте в конфликт, опитайте се да  приемете спокойно критиката.
Свободното от работа време отделете за съпруга и децата си. Предпочетете ролята на добра съпруга и майка, роля на идеалната домакиня. Опитайте се рационално да организирате живота си, давайте задачи на близките си, гответе проста и здравословна храна. Вечер оставете домашната работа и почетете на деца, играят с тях, а когато отидат да спят, ще бъдете в състояние да завършите домакинска си работа по-бързо. Не се изкушавайте през почивните дни да се потопите изцяло в работата по къщата, по-добре почивайте с децата и съпруга си, организирайте заедно пазаруване по магазините и среща с приятели. По-добре е да се отпуснете със семейството в разходки, общуване и прегръдки. Ако е възможно, изберете работа на непълно работно време, в къщи или със свободен график.
Не забравяйте, работата, както и животът, трябва да бъдат забавни, изпълнени с радост!