Химнът на футболния клуб на „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“.

Тези думи били татуирани на крака на морския пехотинец Анди Гранд, който бил изпратен в Афганистан и попаднал на мина.

На него му ампутирали крака под коляното и при операцията последната дума била отсечена и тогава надписът станал: „You’ll never walk“ – “ Ти никога няма да ходиш“.

Самият Грант се отнасял към тази история с хумор.

Той се научил да ходи с протеза, участвал в спортни състезания и често разказвал за този случай пред други ветерани инвалиди, за да ги мотивира.

Австралиецът Мет Уолър се занимава с организирането на подводни екскурзии за любители, които искат да видят акули.

Традиционно за примамка на хищниците, той използвал риба.

Но много скоро открива, че акулите се привличат от музиката на рок групата AC/DC.

Предполага се, че акулите реагират на вибрациите на баса, тъй като не разполагат с уши.

Сега компанията Уолър е единствения туроператор в света, който използва музика за примамка. Вероятно конкурентите ѝ скоро ще последват примера ѝ.

В някои области на Япония е популярна пържената лека закуска кленово листо.

Листата се събират, след което се задържат за около една година в бъчви със сол.

След това се покриват със специално сладко тесто и се пържат в масло.

Производителите на тази закуска уверяват, че най-подходящото занимание при ядене на кленови листа е любуването на есенните цветове на японската природа.

Храброто 17 годишно момиче, родило се с рядко генетично разстройство, страда от това, че костите на черепа ѝ не растат равномерно, а това предизвика деформация на лицето и главата ѝ.

Хале Хофман е прекарала вече цели 17 болезнени  и трудни хирургически операции, които са помогнали да се подобри състоянието ѝ.

Според статистиката шансовете да се роди дете с подобни отклонения е едно на 300 хиляди.

Самото момиче е срещнало само един човек до сега със нейния проблем.

Хале отдавна е свикнала, минаващите по улицата да се спират или да се обръщат, за да я видят по-добре.

Но тя не губи позитивното си настроение и се надява, че нейният случай ще накара хората да се отнасят с търпение към тези, които са по-различни от тях.

Кучето Лана  отлично знае, какво е да си бездомно животно. Тя до скоро се шляеше  по улиците на града, без да знае какво ще яде и къде ще се подслони.

На Лана и провървя. Намери си любяща стопанка и уютен дом. Но веднъж жената, която я бе приютила забеляза нещо странно в поведението на кучето си. То постоянно изкарваше одеялото си на улицата.

Стопанката на Лана я проследи и бе поразена от видяното. Лана си имаше бездомна приятелката заради, която всяка вечер изнасяше одеялото, за да може приятелката ѝ да поспи на меко и топло място.

Жената не се скара на кучето си за неговото своеволие. Дори започна да оставя храна и на другото куче, но за сега не можеше да го примами. Тя все още се надява, че ще може да спечели доверието на бездомното куче и ще му намери добри стопани.