Тази инициатива е бълго-момголска, с подкрепата на монголския посланик в България.
Откриването на този паметник не е случайна. През 2017 г. се отбелязва 25 годишнина на българска експедиция в Антарктида.
Паметникът вече е построен и тежи 100 килограма. Скоро ще бъде осветен от българската православна църква.
Създателите му са убедени, че неговото транспортиране до Южния полюс е най-трудната част, защото няма директен транспорт.
Този басейн е с дължина повече от хиляда километра. Той се простира от Уедълското море до полюса. Това е една от основните особености на Антарктическия континент.
Въпреки че американците отдавна са достигнали на континента и дори са построили база там, какво има под дебел слой лед, все още остава загадка.
Използвайки геодезически данни, получени още по време на Студената война и с помощта на спътниковия проект PolarGAP, учените са искали да разберат как се мени магнитното поле на земята.
За да завърши събирането на данни, учените изследвали пейзажа с помощта на самолети Twin-Otter, оборудвани с радари, лазерни алтиметър и гравитационни и магнитни сензори.
За сега данните се обработват, но наличието на огромно море под леда екипът вече може да потвърди.
Всички големи производители на матраци декларират интелигентност и адаптивността на своите продукти. За всяко нововъведение потребителят плаща повече пари.
Какви решения са взети за по-здрав сън?
За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме вътрешността на матрака.
Разнообразието се свежда до наличието или отсъствието на пружинно устройство. В първия случай става дума за пружини с нова форми.
Например, в някои модели има пружини с форма на пясъчен часовник, пружини с различна плътност на витките в центъра и по краищата. От една страна расте количеството пружини на квадратен метър, повече от 2 хиляди пружини в единичен матрак.
От друга страна производителите се стремят в един пружинен блок да съчетаят пружини с различна дебелина на проводниците, за да осигури необходимата подкрепа за различните части на тялото. Така са се появили пет, седем, и единадесет зонални матраци.
И накрая още едно „пружинно“ изобретение – пружина в пружина.
При натоварване на матрака първоначално реагира външната пружина, а след това и вътрешната. при двойната версия на матрака разликата в теглото е 50 кг.
Ако говорим за без пружини матраци, усилията се свеждат до работата на синтетични пълнители с пяна.
Има много производители, но е необходимо да се гарантира, че че материалът под налягане следва формата на спящ човек, осигурява ефективна поддръжка и равномерно разпределение на налягането.
На такъв матрак, човек не трябва да се върти, за да намери най-удобната поза, той ще бъде мек или еластичен, където това е необходимо.
Такива матраци са скъпи. Надяваме се, че с течение на времето, „здравите“ технологии да станат достъпни.
Ако човек има захарен диабет и иска да се чувства добре, трябва постоянно да се контролира захарта в кръвта. Ситуацията се оправя със съответна доза инсулин или нещо сладко.
Компанията „Медтроник“ решила да опрости този изморителен алгоритъм с помощта на устройство „MiniMed 670G“, което представлява изкуствен панкреас.
Апаратът външно прилича на някакъв „айпод“. Той се е изработвал в течение на няколко години, но едва през 2016 г. е бил одобрен от властите на САЩ и скоро ще излезе на пазара.
Ако „MiniMed 670G“ се свърже с тялото, той измерва нивото на глюкозата в кръвта на всеки 5 минути и автоматично регулира нивото на инсулин, така че пациентът може да забрави за инжекциите след хранене.
Изобретателите смятат, че устройството ще помогне на милиони страдащи от диабет от първи тип, така че те да могат да получат от живота повече радост и по-малко тревоги.
Семейството на бъдещият бизнес магнат избягало от от континенталната част на Китай в Хонг Конг по време на Китайско-японската война.
Бащата на Ли бил начален учител. Той умрял от туберкулоза.
За това 14 годишният подрастващ Ли трябвало да напусне училище и да започне работа във фабрика за каишки на часовници. След това се преместил във фабрика, където правели изкуствени цветя. Там работил по шестнадесет часа на ден и почти всичките изкарани пари ги давал на майка си.
Ли Кашин никога не е посещавал колеж или университет, но е четял ненаситно.
Една от главните компоненти на неговия успех е умението да придобива самостоятелно знания.
Когато станал на 22 години открил фирма за производство на изкуствени цветя и други пластмасови изделия. Той сам водел счетоводните книги. За целта просто взел учебници и ги изучил, така разбрал как да води счетоводството на фирмата си.
Такава работоспособност и обучаемост, съчетана с рядка честност в бизнес средите, направи Ли Кашин най-богатия човек в Хонконг и втория в Азия.