До края на 20 век японците се отнасяли много отрицателно към депресията. Тъй като за тях тази дума означавала крайното проявление на депресията, което се нуждаело от клинично лечение.
Ситуацията се променила, когато фармацевтичната компания измислила лек за по-леките форми на депресията, които можели да се лекуват без хоспитализация.
Терминът „kokoro no kaze“ означава „простуда на душата“.
Между 1998 г. и 2006 г., приходите от продажбата на антидепресанти в Япония е нараснал шест пъти.
Часовниците отдавана вече не показват само времето. Този атрибут демонстрира състоянието на собственика си.
Не всеки може да си купи уникални швейцарски часовник за десет хиляди долара, обсипан с брилянти. Но всеки може да постави на ръката си необичаен предмет, който да му показва времето.
Това също е начин да се откроиш от другите.
Какво ще кажете за часовник на относителността?
Този часовник е създаден в съответствие с известната теория на Айнщайн. Тук се движат самите цифри, доказвайки, че понятието за време е относително.
Казват, че ако дълго гледаш такъв часовник, главата ти ще се замае.
Часовникът е създаден въз основата на точния японския кварц. Има и красива кожена каишка.
Диаметърът му е 33 милиметра. Часовникът се продава с годишна гаранция за 36 долара.
С хавайските мисионери е свързан един известен плик.
На него били залепени две хавайски марки по две и пет цента и две американски по три цента.
Според легендата през 1870 г. пликът заедно с други ненужни книжа бил хвърлен в пещта. Въпреки това, той бил плътно опакован и успя да избегне огъня. Изгоряла само едната страна на плика.
Фабриката с пещта, където станало горенето на плика била закрита за цели 35 години.
Когато решили да я възстановят един от работниците, ценител на марките, забелязал уникалния плик.
През 1995 г. го продал за 2,1 милиона долара.
час, В Япония правителството е стартирало нова програма, наречена „Premium петък„.
Съгласно новата програма, жителите на Страната на изгряващото слънце, всеки последен петък от месеца ще могат да напускат работата си няколко часа по-рано.
Това нововъведение не е прието от всички японци с въодушевление.
В края на краищата, те ще трябва да променят обичайния си режим на работа, както и да успеят да направят всичко за по-малко време.
Именно така е направила младата учителка по изкуствата Катрин Ан Уотсън от филма „Усмивката на Мона Лиза“.
Тя започва да работи в консервативен Американски колеж за момичета, в който на младите дами се дава блестящо образование, което няма никакво приложение в бъдещият им живот.
След завършване на колежа, нито една девойка няма намерение да продължи образованието си.
Всяко момиче е уверено, че го чакат „Kinder. Kinder, Küche, Kirche“ – дете, кухня, църква и нищо друго.
Катрин Уотсън има друго мнение за това. Именно тя запалва у момичетата амбиции и стремеж за нещо повече.
Мис Уотсън е уверена, че да бъдеш домакиня това не е лошо, но момичетата могат много повече.