Полото се е появило първоначално при тенисистите.

Такова е облякъл десетократния победител на турнира Големият шлем французина Рене Лакоста през 1926 г.

След година Лакоста поставил на своята фланелка изображението на крокодил.

След приключване на спортната си кариера, той основал със с тази емблема своя марка дрехи  Lacoste.

Новият вид пола били носени не само от тенисисти, но и от други спортисти, особено играчите на поло.

Така под такова име тази дреха се закрепила в общо разговорния език.

Своята известна „Божествена комедия“ Данте е нарекъл просто „Комедия“.

По това време съществувало строго деление на поемите: високия жанр, където трагедиите се пишели само за сериозни неща на латински; нисък жанр – комедии за по-светски неща, които имали щастлив край и се пишели на говоримия тогава език.

В „Божествената комедия“ се засягат сериозни теми, но „вулгарният“ италиански език на поемата не позволил да я нарекат трагедия.

А думата „божествена“ добавил след смъртта на Данте друг поет от началото на Ренесанса Джовани Бокачо.

Италианския град Таранто дал името на танца тарантела и на паяка тарантула.

През средните векове местните жители вярвали, че този паяк е отровен и неговото ухапване води до смъртоностна болест.

Единствения начин да се излекуват от нея, според тях бил танцът изпълнението, на който можело да продължи няколко часа.

Движенията на този танц били възторжени и почти конвулсивни, за да символизират агонията след ухапването.

През 1934 г центърът на Черказката автономна област Баталпашинск преименували в Сулимов, в чест на председателя на Съветските народни комисари на РСФСР.

Три години по-късно, след ареста и разстрела на Сулимов, градът нарекли в чест на главния организатор на репресиите Ежово- Черкезия.

След още две години когато убили и самия Ежов, градът нарекли просто Черкеск.

Става дума за естествена арка в скала, която се намира на Малтийския остров Гоцо. От там се открива чудесна гледка към Средиземно море.

Този обект е наречен „Лазурен прозорец“. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

На 8 март през нощта имало силна буря и арката не е устояла под натиска на стихиите. Малтийското министерство на околната среда дало коментар за инцидента.

Специалисти твърдят, че разпадането на скалите се дължи на естествена ерозия, а бурята ускорила този процес.

За съжаление, днес можем да видим „Лазурния прозорец“ само на снимки и филми. Между другото, красивата арка многократно е привличала вниманието на много режисьори. Тя е попаднала в кадър на знаменития сериал „Игра на троновете“, а също и във филма „Одисея“ на Андрей Кончаловски.