Стеблата на лук се нарязват на ленти, но не до края. За всяка палма са необходими три такива на брой. Луковите стъбла трябва да се избират така, че всяко следващо да има по-голям диаметър.
Така нарязаните стъбла от лук  се вмъкват едно в друго, като се оставят нарязаните ленти да падат свободно.
На шишчета или сламки за коктейл се нанизват достатъчен брой маслини. На върха на полученото стебло се поставя оформената от лука корона на палмата.
За да не падат палмите, те трябва да се вмъкнат в нарязана ряпа или краставица поставена отдолу.

Измийте доматите. Внимателно изрежете върха им и с чаена лъжичка премахнете сърцевината. Изпържете каймата, като към нея прибавите сол, черен пипер и ситно нарязани зелени чушки.
За да не прилепне каймата към дъното на тигана, добавете малко олио или вода.
Към сместа прибавете смляната сърцевина от доматите и малко сварен ориз. Разбъркайте добре всичко. С получената смес напълнете доматите, а на върха им поставете  майонеза и настържете сирене. Всичко това запечете във фурна.
За да изпълните горния деликатес ви трябват: 8 домата, 250 гр кайма, 2 супени лъжици ориз, 1 скилидка чесън и зелени чушки, сол, черен пипер и сирене на вкус.

Кампанията за унищожаване на плъхове в Тайланд е създала безпрецедентна популярност на тяхната употреба в храната.
Унищожаването на полски плъхове в северо-източен Тайланд, който е основен производител на ориз в страната е придобило гастрономически уклон.
Полските плъхове отдавна са се считали  годни за консумация в тези провинции на страната. Днес те са се превърнали в нов национален деликатес.
Изследванията на тайландските биолози са доказали, че за разлика от своите градски „посестрими“, полската мишка е чисто животно, което не познава помията и боклука.
Полските гризачи се хранят с узрелите зърна на ориза и затова представляват голяма опасност за селското стопанство в периода между съзряването на зърното и прибиране на реколтата. Освен това те са свободни от много патогенни бактерии и вируси, които са характерни за плъховете в града.
Унищожаването на този вид гризачи става два пъти в годината, тъй като стопаните от тези райони, събират две реколти ориз.
Ако местното население се е хранило с полски плъхове в тесен кръг, притеснявайки се от тайландците в другите райони, особено пък от чужденците, то през тази година печеният плъх е преминал границата, отделяща този продукт от храните за общо ползване.
В заведение с национално значение в провинция Корат, вече се продават печени полски плъхове като деликатес.

В Спарта и законите и самият начин на живот са били насочени предимно към физическото усъвършенстване на гражданите и към доброто здраве на техните жени и деца.
Законодателят Ликург бил освободил спартанките от каква да е работа в домашното стопанство. Те били задължени единствено да се грижат за себе си, за да раждат здрави деца. Още от детските си години спартанките били задължени да се занимават с гимнастика, борба и плуване. Момите се обучавали също така на музика, пеене и танци, защото без тези неща не можело да мине нито едно тържество в Спарта.
Мъжете често били на война и много от тях загивали в битки, за това голямо внимание се отделяло на вдовиците до 45 годишна възраст. Целта била те отново да бъдат омъжвани и да раждат деца.
В Спарта често се устройвали празненства, гостоприемно се посрещали гости на богати трапези. Всеки би останал във възторг от ястията сервирани в тези домове. И то какви ястия! Те можели да превърнат престарял мъж в човек чувстващ се 30 години по-млад. И това не било случайно.
Местните жени били големи майсторки в приготвянето на такива ястия. Именно с тях овдовелите спартанки се опитвали да оплетат в мрежите си поредния вдовец.
Не знам всички начини за приготвяне на такива блюда, но бих споделила с вас тези, които успях да науча. Ето и някои от тях: Чеснова чорба с подправки и пресен магданоз, салата и целина. Дори лекарите препоръчвали този вид чорба на мъже, които имали млади съпруги. След това идва и тиква със лук, чесън и кориандър, която е задушена в зехтин на слаб огън. Яде се студена.
Съществува и чисто спартанско блюдо, като изстисканите в мед венчелишчета на дива роза и невен.
А ето ви и едно лаконско блюдо. То се приготвя от кашкавал, млечен сок и корени от пурпурен ирис. Внимавайте, не трябва да се използва див ирис, защото съдържа силна отрова. За ядене стават само специално отгледани градински ириси. Корена трябва да се извади преди третата година от живота на растението, желателно след продължителни дъждове, след което се нарязва ситно и се изсушава на слънце.
Поразително! Кой би могъл да помисли, че коренът на едно обикновенно цвете, може да придаде толкова сила на човека. А какво да кажем за майсторството и останалите съставки на останалите ястия?

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.